Афористични тристишия

Иванка Павлова

*
Поезията - подвиг
на съвременни
донкихотовци.

*
Възрастта - товар.
За да не се огънеш,
върви изправен!

*
Лимитът свършва
и по-висока стойност
добива мигът.

*
Като лавина
недоизказаното
затрупва пътя.

*
Отказвам да спя -
пясъчният часовник
няма почивка.

*
„Искам да седна!” -
подлудява трамвая
дете господар.

*
Не ти подава
студеният компютър
приятелска длан.

*
Вечната мантра:
„Защо аз да го правя?!” -
мирис на блато.

*
Внезапен писък.
Безпомощна, отминах
нечия беда.

*
Мъртъв учебник -
опустошава души
безнаказано.

*
Мисъл-искрица
възпламенява ума
и лумва огън.

*
В дома ми - вещи.
Всяка - творческа мисъл,
превъплътена.

*
Протрити дрехи
и угаснали очи.
Живот по навик.

*
От пещерата
до тухлената къща -
космически скок.

*
С длето дълбае
безмилостен ваятел
в лицето бръчки.

*
Уют в дома ми:
плетените покривки -
спомен от мама.

*
Животът - чудо.
Човекът бързо свиква
с подареното.

*
Бетонни клетки -
свърталища студени
на безлюбие.

*
Самотна гара.
Белокоса старица
с отвъден поглед.

*
Стоиш на пръсти.
Дали това те прави
малко по-значим?

*
Дълго ранява.
Как да повярвам сега,
че си лечител?

*
Смях на момиче -
трион, режещ желязо.
Предизвестеност.

*
Гигантски товар,
мравешка упоритост -
утрешна болка…

*
Падението -
по-лошо от болестта:
не се лекува.

*
Сгреши. Прости си!
От честолюбието
покълва гордост.

*
Следвай стадото
и то ще те приеме -
станал си овца.

*
Супа от петел.
Бе певец и хубавец…
Уви, довчера.

*
След сън човекът
се връща към живота
за пореден път.

*
Нощ е. Будувам.
Не се споразумявам
със забравата.

*
Духът се бори
и в мидена черупка.
Въпрос на воля.

*
С лъжа се стига
много, много далече.
Чак до затвора…

*
Слагам червило -
да не изглеждам бледа.
Простима лъжа.

*
Старица и внуче -
посвещение редом
с неведение.

*
Наивна мечта -
изящна пеперуда -
лети към пламък.

*
И само рядко
в изобилното нищо
намирам нещо.

*
Слушам джаз концерт.
Далечно и студено.
Уча нов език.

*
Думите - тайнство:
музика и аромат,
но и отрова.

*
Мигът - безкрайност,
когато съзерцавам
душата-космос.

*
Жени на плажа:
телата им почиват,
езиците - не.

*
За вас - погача,
господа политици,
за нас - трошици.

*
Ставаш по-мъдър,
когато те уплаши
краткотрайността.

*
Любов покълва
и в старческото тяло:
слънце пред залез.

*
Награда ли е,
или наказание
да бъдеш човек?

*
Пластмаса в дома.
Пластмасово мислене.
Свят без бъдеще.

*
Тъмни очила -
за бръчките издайни
измамна броня.

*
Чета стихове.
Чуждата болка
по-малко боли.

*
Съмнението
може да детронира
дори и светец.

*
Спомен - жарава.
Скривам се в забравата -
усойна сянка.

*
Лисицата в теб -
примамлива мишена
за хитреците.

*
Очи - стомана.
Вкаменило се сърце.
Устата - няма.

*
Ледени думи
осланиха напролет
стръкчето-дете.

*
Един исполин
държи на нишка паяк,
за да го спаси.

*
На всеки език
дом означава едно:
спасителен бряг.

*
По системата
„Всеки срещу всекиго”
няма победа.

*
А може би тук са
и адът, и раят
незнайно защо.

*
„Умрете!” - надпис
върху стената на блок:
крясък от мрака.

*
Животът - игра:
не знаеш замисъла
на противника.