ИЗ „ЕЛА, СЪНЧО, ОТ ГОРИЦА” (1934)

Стилиян Чилингиров

Люлчени песни

ЕЛА, СЪНЧО

Ела, Сънчо, от горица,
хвани Мирча за ръчица,
че му сипи сън торбица,
със торбица, мир окица:
да си расне и порасне
по къделя за неделя,
два аршина за година.
Ела, Сънчо, от горица!…

——————————

***
Дай, Боже, дъжд,
да се роди ръж,
да си купя мъж,
ако ще и сляп,
да ми носи хляб.

——————————

***
Кукувица кука
на зелена бука:
дай ми, Боже, дъжд,
да се роди ръж;
дай, Боже, росица,
да се роди пшеница,
да си купя парица,
а с парица кесия;
да я вържа на шия,
че да тръгна, както знам,
и да ходя, и да ям:
от халвата с оката,
от шекеря - с колата.

——————————

РОСИЦА

Роси, роси, росица -
да ми расне косица,
като млада лозица,
чак до боса петица,
май, куку, май!

——————————

***
Охльо-Бохльо,
покажи си рогцата,
да ги видят децата -
черни ли са,
бели ли са.
Черни рогца - плашат ги;
белите пък - рачат ги
за чорба, за яхния.
Охльо-Бохльо,
покажи си рогцата,
да си хапнат децата.

——————————

***
Жужеле, пужеле,
пусни, баби, рогове,
на четири бродове, бродове,
да ги видим: бели ли са,
черни ли са,
гладки ли са,
сладки ли са.
Жужеле, пужеле…

——————————

***
- Где ти е, Келчо, мачката?
- Утрепа я дървото.
- Где ти е, Келчо, дървото?
- Изгори го огъня.
- Где ти е, Келчо, огъня?
- Угаси го реката.
- Где ти е, Келчо, реката?
- Удави я морето.

——————————

РАЗГОВОР НА ПРЪСТИТЕ

ПАЛЕЦЪТ: Хайде да ядем.
ПОКАЗАЛЕЦЪТ: Какво да ядем?
СРЕДНИЯТ: Каквото дал Господ.
БЕЗИМЕННИЯТ: Аз ще кажа…
КУТРЕТО: Да крадем, че да ядем!
И малкият пръст не пораснал, защото го проклели другите. А средният станал най-голям, защото казал: „Каквото дал Господ”.

——————————

ЛЯСТОВИЧКЕ!

Лястовичке, грамотнице,
на ти синьо и зелено,
дай ми бяло и червено:
да белея като мляко,
да здравея, червенея
като божур у градина -
таз година, до година,
до година, до амина

——————————

***
Птичка да не пее,
агне да не блее,
жаба да не кряка,
бебче да не вряка -
че кому ли мило
е това мъртвило?

——————————

СВАТБАТА НА СИНИГЕРА

Синигер се женеше
за врабчова дъщеря -
комар дърва цепеше,
бръмбар вода носеше,
мечка пита месеше,
мече й се молеше:
„Дай ми, мецо, от нея!”
Мечка му се сърдеше:
„Я се махвай от тука,
ще те чукна в челото,
та ще сбереш селото!”