Херман Хесе

превод: Красимира Василева

КИТАЙСКА ПРИТЧА

Един старец на име Чунгланг, което означава „Господар на скалата”, притежавал малък имот в планината. Случило се така, че веднъж един от конете му избягал и съседите му дошли да изкажат съжалението си.
Старецът отговорил:
- Не се знае дали това е нещастие!
И ето, няколко дни по-късно конят се върнал, като довел със себе си цяло стадо диви коне. Отново се появили съседите и го поздравили за късмета му.
Но старецът от планината им казал:
- Не се знае дали това е щастливо събитие!
Тъй като вече имали толкова много коне, синът на стареца се увлякъл да ги язди, но един ден паднал и си счупил крака. Съседите отишли да изкажат своето съчувствие и старецът отново отговорил:
- Не се знае дали това е нещастие!
На следващата година в планината се появили представители на “Дългите пръчки”, които по заповед на императора набирали силни млади мъже за служба при него. Синът на стареца, който все още бил с увреден крак, не бил отведен.
Чунгланг само се усмихвал.

——————————

ЕКЗЕКУЦИЯТА

След своето поклонение учителят и някои от неговите ученици слязоха от планината в равнината и се насочиха към стените на големия град. Пред вратите му се беше събрала голяма тълпа. Когато се приближиха, видяха повдигнато скеле и палачи, заети да влачат към него човек, вече много слаб поради престоя в тъмницата и изтезанията. Хората се тълпяха, подиграваха се на затворника, плюеха го и чакаха с нетърпение екзекуцията.
- Кой е той и какви престъпления е извършил, че толкова хора желаят смъртта му? - запитаха се учениците. - Тук не се вижда нито един човек, който да проявява състрадание или да плаче.
- Предполагам, че е еретик - каза тъжно учителят.
Те продължиха да се приближават и когато стигнаха до тълпата, учениците започнаха да питат кой е този човек и какви престъпления е извършил.
-Той е еретик! - отговориха възмутено мнозина. - Той трябва да умре! Нека свършим бързо! Това куче искаше да ни учи, че Раят има само две врати, след като всички ние сме напълно наясно, че има дванадесет врати!
Учудени, учениците се събраха около учителя и го попитаха:
- Как познахте, господарю?
Той се усмихна и каза с тих глас:
- Не беше трудно. Ако беше убиец, бандит или друг вид престъпник, щяхме да видим съжаление и състрадание сред жителите на града. Мнозина биха плакали, а някои дори биха извикали към небето, провъзгласявайки неговата невинност. Но тези, които имат различна вяра, могат лесно да бъдат пожертвани и трупът им да бъде хвърлен на кучетата, без някой да се трогне от това.

——————————

БАСНЯ ЗА СЛЕПЦИТЕ

През първите години в болницата за незрящи всички пациенти имаха едни и същи права и решаваха малките си въпроси, като ги подлагаха на гласуване и приемаха решенията с обикновено мнозинство. С чувството си за допир те знаеха как да различават медните и сребърните монети. Освен това никога нямаше случай някой да сбърка мозелското вино с бургундското, тъй като носовете им бяха много по-чувствителни от тези на зрящите съседи. Благодарение на четирите си сетива те успяваха да правят брилянтни констатации и живееха спокойно и щастливо от факта, че подобно нещо е възможно за слепите.
За съжаление се случи така, че един от тях заяви, че знае нещо конкретно и за зрението. Той започна да държи речи за света на цветовете, придобиваше последователи и накрая се нарече ръководител на Гилдията на слепите. И оттам нататък всичко започна да се обърква.
Този първи диктатор на слепите се обгради с ограничен кръг от съветници и от този момент нататък никой не можеше да му се противопостави. Той реши, че облеклото на всички слепи е бяло и те вярваха в това и говореха много за красивите си бели дрехи, въпреки че никой от тях не ги носеше в такъв цвят. Светът обаче започна да им се подиграва и те се оплакаха на диктатора. Той ги прие в много лошо настроение, третираше ги като новатори, разбойници и бунтовници, които възприемат глупавите мнения на хората със зрение. Обвиняваше ги, че са се разбунтували, защото са се осмелили да се усъмнят в безпогрешността на шефа си. Този проблем доведе до появата на две партии.
За да успокои духовете, върховният принц на слепите издаде нов указ, с който обяви, че облеклото на слепите е червено. Но и това не беше вярно - никой слепец не носеше червени дрехи. Подигравките продължиха и общността на слепите все по-често се оплакваше. Шефът беше побеснял, а и опонентите му също. Битката продължи дълго и нямаше мир, затова незрящите взеха решението временно да прекратят всякакви дискусии за цветовете.
Глух мъж, който прочете тази история, призна, че грешката на слепите се състои в това, че са дръзнали да коментират цветовете. От своя страна обаче той остана твърдо убеден, че глухите са единствените хора, упълномощени да имат мнение за музиката.

——————————

КИТАЙСКА ЛЕГЕНДА

Това се разказва за Мин Съ.
Когато научил, че напоследък млади художници са започнали да рисуват с главата надолу, изпробвайки нова визия, Мин Съ веднага опитал това упражнение и след известно време заявил на своите ученици:
-Когато се обърна с главата надолу, светът ми се представя в нов и по-красив аспект.
Това било коментирано от младите художници и те се похвалили, че старият майстор одобрява експериментите им. Знаело се, че той почти не говори и че ръководи своите ученици не чрез учение, а чрез простото си присъствие и пример. Ето защо техните демонстрации привлекли голямо внимание и се разпространили навсякъде.
Малко след като тези негови думи зарадвали новаторите и изненадали и дори възмутили много от старите, станало известно, че той отново е проговорил. Те съобщили, че той е казал:
-Добре е, че човекът има два крака, защото стоенето с главата надолу не подобрява здравето. Но когато се включи този, който е с главата надолу, светът е представен два пъти по-красив от преди.
Тези думи на учителя скандализирали младите му противници, които се чувствали предадени и подиграни, а също и мандарините. Те заявили:
- Един ден Мин Съ казва едно, а на другия ден друго. Невъзможно е и двете да са верни. Кой обръща внимание на този старец, който сам се проваля?
Някои отишли да разкажат на учителя какво казват за него и новаторите, и мандарините. Той само се засмял. И тъй като последователите му поискали обяснение, казал:
- Реалността съществува, малки мои, и това е неоспоримо. Истините, от друга страна, тоест мненията за реалността, изразени с думи, са много и всички те са толкова верни, колкото и неверни.
И колкото и да настоявали, учениците не могли да измъкнат и дума повече от него.