РАЗГОВОР С БОДЛЕР
В пещта на нажежените думи
пращи духът ти самозапален.
Присмех зъл - над всяка умност,
утаен в тъмни бокали.
Отрицанието е милосърден гений
за наранимата душевна материя.
Прокълнатият и надареният
са единствено съизмерни.
Невинността не подлежи на извинение:
в речника горд на самотата
татко означава презрение,
майка - фалшифицирана святост.
Нежността е дълготрайна отрова
с коварността на опиятите.
Пълзи в кръвта бавно олово
от изстинали полуприятелства.
Вие плътта разбунтувана -
срива стените на благоприличието.
Знаеш ли това колко ти струва?
Малко по-малко от всичко.
Предизвикателството е за боговете.
Пороците са смелостта на избраните.
Входът към ада е през сърцето
с доживотна присъда: страдание.
В здрача на омерзена постеля
сияе една черна Венера.
Падат лебеди обезумели,
в яростни стихове разстреляни.
Париж - овехтяла графика,
подходящ декор за трагедии,
шокиран и любопитен ахка
пред ролетката на легендите.
Дрехата - с гънки премислени.
Дистанция - непреодолима.
Зад барикадата от неистини
истината се таи безименна:
любовта се дава цяла някому -
не се дели с генерали;
жената поробва всякаква -
с несъвършенство и с идеалност;
гордостта е дете без ласка;
болезнена - сърцевината;
сбогом на надеждите - маската
в големия живот-театър.
