Фируза Мамедли

превод: Иван Есенски

Ще прегърна косите ти аз,
ше греба от вълните им гъсти -
ще пресявам талаз след талаз
между своите влюбени пръсти:
да ги милвам и да ме смирят,
и в очите ми да попие
този тъмен копринен цвят -
тази дъхава тиха стихия!
Нека тегли изящна черта
с антимоненото сребристо
под очите ми любовта,
нека взорът ми се избистри.
Нека моето тежко сърце
да изпърха и стане по-леко
от най-лекото птиче перце
и към теб да политне! Нека
гъсти макове да разцъфтят
по страните ти щом ме зърнеш -
нека страстите се укротят
и надеждата ни прегърне!
И магията на нежността
ме отпрати далече-далече
зад невидимата черта
на забравата бързотечна!
Да потъна в косите ти пак -
с шепи техния сняг да разчистя:
с теб дочакахме белия сняг
и той пада по белите листи.
Сняг на светли сълзи се топи -
както бе преди толкова зими,
но сега поне малко поспи -
чувам нейде копита, любими!
Все е същата тази сълза -
и земята и слънцето - също…
Чуй копитата - сякаш Халил Рза
пак при своите братя се връща.
С глас на ястреб, с крила на орел,
с мъдростта на словата изкусни -
той към бъдното пак е поел
и препуска насам, и препуска!
И през камък, и през вода
любовта като сън преминава,
но оставя навеки следа.
И в сърцата навеки остава.

_______

Халил Рза - известен азербайджански поет (1932 - 1994)