ЖЕНСКИ СЪД
Сигурно откакто селото го има на белия свят, оттогава и павелци почитат благонравието и приличието. Ако на мъжете през годините чат-пат се прави някаква прошка, за момите и жените това е въобще немислимо. Та ми се чини, че тия вехти нрави са измислени от челяк, дето не носи забрадка на главата… Ама може и да греша. Знае ли се?
Макар че като гледам как някои мъже се мушват пъргаво в някоя задимена кръчма, а след няма и сахат тъй почват да се кандилкат, че едвам уцелват портата да си идат. И ако случайно стигнат до вкъщи, знаеш ли каква дандания става в махалата. Значи е редно един мъж да се насвятка до козирката, а една жена не бива, а? Грешно било. Айде де!
Заради мъжкото пиене без мяра, подир робията павелките на два пъти пускаха кепенците на дузината кръчми. Ала приказката ми не е за кръчмите, а за една друга женска справедливост, която сащиса мъжете до един.
Открай време местната жена брани като орлица топлината и уюта на домашното си огнище. Тя не само ражда и отглежда една камара деца на мъжа, с когото се е врекла пред Бога, но и по цял ден е на нивата. До сетния си дъх му е вярна - и през ум няма да й мине да мърси името му и да стане блудница.
Няма да забравя сто и двегодишната баба Гина, която си отиде от тоя свят без да погледне друг мъж, макар да е вързала черна кърпа на трийсет и две… И въпреки че дотогава била откърмила пет рожби, никоя мома не можела да се мери с нея по хубост.
А една друга столетница - останала бездетна - месец преди да се пресели отвъд, погреба мъжа си, а в последния си час довери на една комшийка, че още си е мома, сетне притурила: „Цял живот се галихме и никога не си казахме лоша дума, въпреки че в постелята не го биваше…”
Ей такива бяха тогавашните нрави, когато през 1903-а в Павелско дойде за първи път френк-терзия /1/, та да могат мъжете да се сбогуват с потурите. Ама да не мислиш, че оттогава насетне почнаха да се носят панталони в селото.
И по време на робията имаше някои даскали и първенци облечени по европейски, но панталони за сефте сложи местният търговец Апостол и селяните иронично взеха да му викат Гащьо, та след Освобождението го писаха в тефтерите Гащев.
Той бе нашироко кроен човек - не се докачи никак. И не само че носеше с достолепие името, ами тури началото на славен павелски род.
Когато новият терзия дойде, кметът Иван Дочев го настани на най-личното място в селото - Гъльоската къща. Един мегдан я делеше от старата община, дето бе кметската стая - в която през турско деребействаха мухтарите, а един кат под тях кабзамалинът сбираше десятъка в натура.
На първия етаж в Гъльоската къща тогава бе Аговското кафене на Исеин ага - кокалест и сприхав чалмалия, който крещеше на раята за щяло и нещяло където я срещне и пускаше само турци, които сърбаха алатурка в медни филджани.
Когато дойдоха русите, кафенето се превърна в полицейско управление, а като се яви шивачът Кирчо, там вече бе халваджийницата на Сево Марински, та го сложиха на втория кат, дето имаше две стаи - в едната взимаше мяра и тракаше по цял ден на машината си, а в другата спяха с жена му, с която още нямаха деца.
Макар и двайсет и кусур годишен, майсторът си разбираше от занаята и си спечели име още от първия ден. Донесъл бе най-модерни градски платове, но на който искаше, кроеше панталони и от аба. Отпървом на вратата му нямаше много мющерия, но сетне като видяха колко гиздави излизат мъжете, стана навалица.
И всичко вървеше добре, додето подир половин година не се чу, че Кирчовица е безпътна… Както се и очакваше, никой не повярва. Че как да повярва, когато бе омъжена!
Вярно е, че ходеше нагиздена с какви ли не прозирни рокли, блузи и наметки, а лицето й бе тъй белосано и издокарано все едно за него са стъкмили за грош белило, за два червило. Веднъж покрай теб да мине, цяла неделя носът ти няма да миряса.
А отвори ли си пък устата, като че ли на стряха пиле чурулика. Абе, гражданка! От главата до петите. Но да я нарочиш за развратна? Не бива!
Да, ама всичко излезе открай докрай истина…
Стана ачик-ачик, че Кирчовица е била шавлива още отначало, но се прикривала и чак накрая взела да блазни скришом селските мъже. Някого ще погледне дяволито, друг ще хване свойски за ръка, трети пък ще придума да й стори нещо насаме. Додето един ерген - пращал напразно момари къде ли не из селото - не си изу потурите. И тъй се унесли с кучката, че ги хванаха сключени…
Няма да повярваш, но жените начаса се юрнаха към Бяртина, дето на една ливада до Света Троица стана небивалият резил. Момъкът - дибидюс гол - бе успял да духне презглава към Света Неделя, а блудницата, прикрила набързо голата си снага, седеше ни жива-ни умряла до една разтурена копа.
Йолтовица - дошла да разхвърли сеното, дотолкоз стреснала развратниците, че ергенът драснал както майка го е родила, а булката навлякла надве-натри роклята си, но не сколасала да надене копринените си кюлоти, опасани откъм нозете с ластична къдрава дантела.
И на бабата не останало нищо друго освен да ги вдигне на вилата, сетне рекла на десетгодишния си внук, с когото бе дошла:
- Бягай на мегдана да викнеш женищата!
Когато детето побягнало, Кирчовица неочаквано предложила:
- Моля ти се, бабичке, пусни ме да си вървя! - и задрънкала някакви пари.
- Прибирай ги веднага, че няма да оставя здраво място по гърба ти! - заканила се с вилата Йолтовица.
Когато след малко дойдоха първите жени, тя им разказа какво се е случило, сетне вдигна копринените кюлоти над главата си.
- Какви хубави гащи! - ахна една млада невеста, после притури със съжаление: - А ние още си ходим с калчищени /2/…
- Може да са хубави, ама не й прилягат! - рече Йолтовица презрително и се изплю.
- Как не те е срам? - почнаха да я корят жените.
- Имаш златен мъж, пък си тръгнала с чужди да мърсуваш!
- Гювендия мръсна!
- Да я прекараме през село с табела!
- Дайте да я съблечем! - отсече Попвасилица, чиято дума се чуваше, подир което жените се спуснаха да й свалят дрехите.
В това време се чу строгият глас на коруджията /3/ Кръстьо Проданов, когото всички наричаха Горицата:
- Какво става тука?
- Помощ! - съвзе се първа мръсницата и додето другите се усетят, му мушна шепа гологани в пояса.
- Какви са тия пари? - стана подозрителен бай Кръстьо.
- Нечисти - отвърна попадията и му разправи всичко от игла до конец.
- Щом е тъй работата, правете я к’вото щете! - произнесе се пъдаринът и си върна гологаните, подир което каза: - Аз пък рекох, че някой е втесвал /4/…
- Че има ли по-голямо втесване от нейното бре, Кръстьо? - пресече го Йолтовица и размаха вилата с кюлотите.
Всички прихнаха да се смеят, след което жените подкараха грешницата надолу към селото, а Горицата се емна наново из къра, като си мислеше: “Брееей, че калпаво женище! Не й стига другото, ами тръгнало да ме срамоти с пари. Хм!”
Колкото по-надолу слизаше женското гъмжило, толкова повече нарастваше и ставаше все по-шумно и гневно. От всеки сокак прииждаха нови невести, които узнали истината, казваха потресени:
- Пфу, дявол да я вземе! - а други по-курназ без много-много да й цепят басма, направо я заплюваха в сурата и процеждаха през зъби: - Кучка с кучката!
- Да я съблечем! - предложи една новодошла.
- Виж колко детища има - каза й Попвасилица и посочи хлапетата, които вдигаха прах отпред, сетне я попита: - Редно ли е да гледат?
- Не е - съгласи се жената.
Когато стигнаха Сотировата къща, чул олелията, дядо Кольо изрипна отвън и като видя как Йолтовица размахва някакви кюлоти, а жените вкупом крещят и се карат на изгубилата ума и дума гражданка, сърдито се изпречи пред тях.
- Каквото и да е сторила, бива ли дотолкоз да я маскарите?
- А бива ли да проводиш кравата си да пасе и да се върне издоена? - попита го Попвасилица на свой ред.
- Не бива, попадийо! - съгласи се старият човек, проумял най-накрая женската жестокост и преди да се отмести от пътя, попита: - А кой е мискининът?
- Еди кой си - му отвърнаха жените.
- Че него го е срам да върви по пътя?! - учуди се не на шега дядо Кольо и се закръсти. - Боже, Боже…
- Затуй сега е из къра… - засмя се Йолтовица и побутна една жена да вдигне дрехите на момъка, при което множеството се заля от смях и се чуха гласове:
- Пада му се! Пада му се!
- Какъвто е серт комшията, май и друго ще му се падне довечера - намеси пак Йолтовица.
Жените наново се закискаха, сетне тръгнаха пак надолу. На хорището пред Кетипоската къща поспряха малко, та да могат няколко бабички - дотътрили силом нозе - да вдигнат заканително бастуните си.
Тояжката на баба Василка Бангиева обаче не помръдна, вместо това се чу тихият глас на столетницата:
- Колко време шетам из сокаците, но не помня такъв грях - после се обърна към грешницата: - Дано Господ ти прости, чедо!
Кирчовица примигна признателно с влажните си очи, а столетницата засрича някаква молитва. Видели всичко туй, жените продължиха мълчешката по сокака, дето води до общината в Метряковската махала.
Види се обаче, че думите на старицата поукротиха гнева им, щото като дойдоха до бай Дончовата къща, Йолтовица се спря и попита:
- Абе, люде, каква е Кирчовата вина, че да гледа к’во правим с жена му? - подир което посочи насреща моста на Будьов дол и предложи: - Да я съдим ей там на кюприята, а?
- Йолтовица е права, Кирчо не заслужава такъв срам. А и както сме тръгнали, трябва да минем покрай Джиносаната/5/ вода - подкрепи я Попвасилица, като си рече, че тя може да напакости на грешницата…
Тая отколешна чешма с дървено чучурче, която преди да я гръмне един нашенец, течеше отдолу, дето дерето от Бяртина се сбира със селската река. Макар да плашеха само децата, че там се крие таласъмът на Будьов дол, никой не точеше вода от нея и гледаше да не минава покрай това зловещо място. И как да мине, когато там бяха ставали толкоз странни неща, че да ти се изправят косите…
Заради всичко туй множеството свърна надясно към моста. Щом стигнаха до мястото, дето трябваше да накажат грешницата, Попвасилица попита жените:
- Я кажете сега има ли вина Кирчовица?
- Има си хас да няма! - обади се една невяста с бебе на ръце и всички шумно я подкрепиха.
- Че е виновна - виновна е, ами дайте да видим какво да я правим? - наново взе думата попадията.
И като почнаха тия предложения, кой ли знае до кога щяха да продължат, ако най-накрая Йолтовица не се бе намесила:
- Да й си дам ли гащите, че умалях?
Отпървом всички взеха да се хилят, но видели, че бабата е сериозна, се смълчаха и взеха да я гледат накриво.
- Да те отменя ли? - наруши безмълвието една жена.
- Тя не ще отмяна, а има предложение - намеси се попадията, подир което се обърна към Йолтовица: - Даваме гащите и…?
- Почваме да я жарим /6/ с коприва - отвърна тя и още не бе свършила, вкупом взеха да ръкопляскат.
- Това ли искате да е наказанието? - попита ги Попвасилица.
- Да, да - завикаха от всички страни.
- А кой да го стори?
- Как кой? - учуди се невястата с бебето и кимна към Йолтовица.
- Няма да ви чупя хатъра - съгласи се тя, после свали кюлотите от вилата и ги подаде на Кирчовица: - Облечи се, невясто.
Грешницата ги взе, но се подвоуми да ги сложи, затуй Попвасилица каза:
- Съберете се малко, та да не гледат децата.
Когато жените направиха кръг около Кирчовица, тя се обу, подир което попадията рече на Йолтовица:
- Твой ред е.
- Къде e, Начко? - заоглежда се бабата.
- Тук съм, бабо - обади се отнякъде внукът й.
- Днеска свърши хубава работа, но се налага да сториш още нещо - закрачи към него тя, сетне му даде престилката си, подир което посочи някаква коприва в дерето. - Откъсни двайсетина стръка, но гледай да не се опариш.
Детето хукна и не след дълго донесе копривата, а бабата разгъна престилката и рече на жените:
- Вижте колко е дребна и какви листенца има, а жари най-много от всички - даже през дрехата. Вика се гръцка, щото преди сто и кусур години тукашните овце са пренесли семето й от Беломорието.
След тая сказка тя отиде до грешницата и каза:
- Бая боли, невясто, но го правим за твое добро - сетне под одобрителната врява на околните, напъха копривата стрък по стрък в кюлотите й…
На другия ден сабахлен рано Кирчовица и мъжа й натовариха багажа на девет мулета и тихомълком се махнаха от Павелско. Когато се скриха зад последните къщи, жените въздъхнаха с облекчение, че прокудиха мръсницата от селото, а мъжете - дето не можаха да се вредят при шивача - се вайкаха, че си останаха без гащи…
Тая история обаче не свърши тъй.
След шест години баба Василка Бангиева умря и всички отидоха да се простят с мъдрата столетница, проплакала за първи път през 1790-а. Редом с другите китки, на гърдите й се белееха четири рози, натъкмени в гиздав градски букет. Сетне казаха, че са донесени от нарочен човек по заръка на Кирчовица…
„Заради хаира е” - мина през главите на всички и си рекоха, че май само нея помни с добро.
Подир още четири години един нашенец слезе в Пловдив да се облече алафранга /по европейски/. Отишъл до някакъв дюкян в Капана и влязъл вътре да попита ще му ушият дрехи. Отворил си устата и тъй си останал. И как няма да не остане, когато насрещу му бил Кирчо…
- Влез, даскале, влез! - поканил го любезно той, сложил го да седне, изслушал го, подир което му взел мяра, а накрая като се раздумали, му рекъл: - Откакто жените съдиха Вера, тя стана друг човек, а преди осем години ми роди…
В тоя час пред дюкяна се чула глъчка, сетне на вратата се появили двама близнака, одрали кожата на шивача.
- Тате! - изчуруликали те и се завтекли към него да го прегърнат.
А подир туй на прага се явила Вера, която първо целунала терзията, подир което поздравила сърдечно нашенеца и му споделила тихо:
- В молитвите си никога не забравям павелските жени, които ми дадоха голям урок…
——————————
/1/ френк-терзия (тур.) - шивач на модерни „френски” дрехи в миналото
/2/ калчищени - направени от конопено платно
/3/ коруджия (тур.) - пазач, пъдар
/4/ втесвам (диал.) - влизам да пакостя в чужд имот, в чужда собственост
/5/ джин (тур.-ар.) - горски зъл дух, невидимо същество
/6/ жаря (диал.) - паря, горя
