Иванка Павлова

КАК ЩУРЧЕТО СЕ ОЖЕНИ

Живееше насред полето
в къщурка спретната щурчето.
Сърцата с песни веселеше
и вредом гост очакван беше.
Един ден неговата майка
пред Баба Мравка се завайка:
“Съседке, вече остарявам,
от шетане се уморявам.
Сама не смогвам, а е време
невяста Щурчо да си вземе”.
Отвърна Баба Мравка: “Бива,
но трябва да е работлива,
добра, разумна и засмяна -
да имаш истинска отмяна”.
Въздъхна майката тогава:
“И аз мечтая за такава
сговорна, хрисима снашица.
Да ходи рано за водица,
къщурката ни да помита
и да ни меси вкусна пита”.
Добрата Мравка я пожали
и на старицата похвали
Калинката - мома красива,
и пъргава, и сговорчива.
Наскоро в пъстрата ливада
щурчето с булката си млада
на сватбен пир покани всички:
роднини, бръмбари, пчелички.
Трапезата бе пребогата
и стари, хубави - вината.
Напълни своите хамбари
на лято Щурчо. Тънки дари
докара булката засмяна.
Напета, в сърмена премяна
потропваше тя на хорото
до своя мъж, че от селото
дойдоха с тъпани, фанфари
на Щурчо верните другари.
На младоженката бащата
си бе донесъл тамбурата,
а пък една калинка малка
с мерак надуваше пищялка.
Познати, близки и роднини
с акордеони, мандолини
три дни не спираха свирнята.
Три дни не секна веселбата.
Играха, ядоха и пиха
и толкова се умориха,
че в къщичката се прибраха,
натръшкаха се и заспаха.

ЗАЕШКИ ПАТИЛА

Зайо днес си докуцука
със един съдран крачол.
Викна Зайка: “Идвай тука!
Боже, цял се изпобол!”.
Грабна в миг шишето с йода,
а с оклюмани уши
Зайо впери поглед в пода,
да не каже “гък”, реши.
Но трепереше горкият:
“Оле, как ли ще боли!”.
Майката проми с ракия
раните му, но нали
две-три борови иглички
бяха се забили в тях,
патиланецът самичък
ги извади с много страх.
Майка Зайка с йод намаза
нараненото краче,
с бинт го върза, после каза
на смутеното момче:
“Ще лежиш цял ден, юначе.
Да ти бъде за урок,
та друг път да не прескачаш
шипковия храст висок”.
Зайо тъжно си мълчеше -
друг път би надигнал глас,
но нали виновен беше.
Как ще се покаже в клас?
Присмехулни ученички
ще го сочат: вместо в крос
заран да се включва с всички,
ще седи, провесил нос.
В междучасието даже
в ъгъла ще дреме сам.
Истината да разкаже?
Просто ще умре от срам…
Нещо изведнъж му хрумна.
Зайо беше озарен
от една идея умна:
“Урра! Вече съм спасен!
Срещнал съм ловец в гората.
Викнал съм му храбро: “Стой!”.
Хвърлил пушката, когато
ме видял наблизо той.
С хрътката му сме се били,
после тя с кожух съдран
хукнала със сетни сили
вдън шумнатия Балкан”.
И изпъчи гръд юнакът:
Е, нима не е храбрец?
Само да повярва някой,
че е по-смел от ловец.

ВЕСЕЛИТЕ ПРАСЕНЦА

Грухчо и Прасчо двамина
са неразделна дружина.
Днес ще се къпят в реката.
Сложиха диня в торбата,
за всеки по пет мекици,
по една купа със трици.
Вирнаха после опашки
и загрухтяха юнашки.
Тръгнаха гордо, напето,
стъпкаха всичко в полето,
скочиха после в реката
и стана черна водата.
Цамбуркаха се щастливо,
припичаха се лениво,
но им омръзна играта.
Прасчо разтвори торбата,
динята грабна тогава:
ето ти нова забава!
И към Грухан я изпрати,
та Грухчо зле си изпати,
че да избяга, не свари
и динята го удари.
Счупи се на две парчета
и му намокри каскета.
“Оле, кръвта ми изтече,
а докторът е далече! -
охкаше Грухчо до бога. -
Да се помръдна не мога!”.
Прасчо го близна с езика.
“Колко си сладък! - извика. -
Я, сок от диня това е!”
И хукна да си играе.
Пипна се Грухчо тогава:
“Брей, имам глава корава!”.
И бързешком се изправи,
болката мигом забрави.
Надвечер чак се прибраха,
без да вечерят, заспаха.
Присъни им се реката
и продължиха играта.

ГОЛЕМИЯТ БАЛ
НА ЖИВОТНИТЕ

Наскоро горската управа
подготви весела забава
и край трапезата богата
от всички кътчета в гората
животни всякакви се сбраха.
Макар че страх немалък браха,
седяха кротки тревопасни
в съседство с хищници опасни
едни до други на вечеря
в приятелска беседа вчера.
Каква невероятна гледка!
Змията с Ежко бе съседка.
До Зайо сложиха глигана,
до Петльо - хрисима Лисана.
Когато в старата гора
дружина пъстра се събра,
до масата едва докрета
Мецана - дебелана клета,
и ревна: “Ах, и таз добра!
Не мога да се побера!”.
Огледа лакомствата жално,
напъна с крак и моментално
събори всичко, но реши
дружината да утеши:
“Прощавайте! Не искам свада!”
Нали за пъргава и млада,
се считаше, та обеща
най-невъзможните неща:
трапезата като преди
чевръсто пак да нареди.
Но щом медеца забеляза,
от всичко друго се отказа,
загреба с лапа и уви! -
след малко го преполови.
Животните се натъжиха,
но скоро те се утешиха
и край зелената дъбрава
започна истинска забава.
Вълчан покани Кума Лиса.
До Меца слонът се курдиса.
Лъвът за танц избра сърната.
Ехтеше музика в гората.
Прегърнати кръжаха птици:
наперените хубавици
въртяха гордо в такт опашки.
Сърцата биеха юнашки.
И без ръмжене, без заплаха
играха, смяха се и пяха
задружно хищници опасни
с плашливи кротки тревопасни.

СГОВОРНОТО СЕМЕЙСТВО

Живееше в една гора
стопанка мъдра и добра -
грижовната и мила Зайка,
на три плашливи рожби майка.
Събуждаше се тя в зори,
а вечер, щом се умори
от готвенето и шетнята,
събираше накуп децата
и те я слушаха в захлас
да им разказва с ласкав глас
до късно приказки чудесни
и да им пее нежно песни.
Тъй неусетно сладък сън
заспиваха, макар че вън
гората тайнствено бучеше.
Но вътре печката бумтеше
и бдеше майката с любов,
а татко Зайко бе готов
за тях сърцато да се бие
и даже тигър да надвие.
Веднъж, когато сняг натрупа
навън и в тяхната хралупа
приятно и уютно стана,
нов разказ майката захвана:
“Зайо рано се събуди -
днес до тъмно ще се труди.
Щом пристигна на бостана,
зеле да бере захвана.
Сложи зелка-две в торбата,
дваж по толкова - в устата.
Но не мина много време
и го заболя корема.
Сви се на кълбо горкия:
“Олеле, от лакомия
май ще си умра! - си рече. -
Зеле да не видя вече!”.
Но когато се оправи,
Зайо клетвата забрави
и захрупа пак юнака,
без да мисли що го чака”.
Не знам от разказчето тука
извлякоха ли си поука,
но трите братчета мълчаха
и скоро вече сладко спяха.

КОЛКО Е ВАЖНО
ДА СЕ ЗНАЯТ БУКВИТЕ

Ох, не ми върви, това е!
А беда е, всеки знае,
сутрин да не ти се става.
“Я недей се излежава!” -
вика мама през вратата.
Хуквам бързо към чешмата,
но тогаз ме спира татко:
“Пак си бос! Обуй се, Владко!”.
“Панталонът ти къде е? -
брат ми ще ми се присмее. -
Виж го, скрил се под кревата.”
А пък баба ми, горката,
ако, без да се умия,
хапна нещо, олелия
вдига всеки път до бога.
Повече така не мога.
В банята забравям крана,
не минава ден без рана,
кал съм внесъл на килима
и съм вдигал шум за трима.
Дрехите ми с прах покрити,
а обувките - пробити.
Хремата ми не минава.
Гърлото ме наболява.
Другите ядат кюфтета,
а пък аз съм на диета.
“Ах че щурчо, боже мили!
Уморих се, нямам сили -
ще въздъхне мама. - Стига!”
И ръце от мене вдига.
Взех решение от вчера
да записвам във тефтера
всяка мамина заръка.
Иначе не е ли мъка
хем да мислиш за играта,
хем да помниш и нещата,
за които в надпревара
всеки вкъщи ти повтаря:
“Облечи се! Ставай! Лягай!
За градината се стягай!
Мий си зъбите, ръцете!
Не едната, а и двете!
И не пий студено, сине -
гърлото ти ще настине”.
Ще настъпи мир накрая -
вече буквичките зная:
ще записвам в две редички
заповедите на всички,
та да знам какво да правя,
ни една да не забравя.

РОЖДЕН ДЕН

Трам-та-ра-ра, трам-та-ра.
Маца мишките събра
и от съмване захвана
тренировка на тавана.
“Ще изпълните подред
три пъти кълбо напред!” -
строго тя ги наставлява
и усърдно обяснява
как се прави всеки скок,
та да е красив, висок.
Мацините ученици
са отлични гимнастици.
Техният отбор сърцат
се приготвя за парад
пред децата на Писана -
по на месец всяко стана
и ще има тържество
с най-отбрано общество,
с котешки хор, с акробати,
с гозби вкусни и богати,
а щурчетата добри
валс ще свирят до зори.
Трам-та-ра-ра, трам-та-ра.
Мишият отбор разбра,
от щурците, че Писана
с миши ястия се кани
подир празничния тост
да нахрани всеки гост.
И мишлетата чевръсти
се измъкнаха на пръсти.
Всяко вдън земя се скри.
Нека се поумори
лакомата хитрушана.
И мазето, и тавана
ще претърси, но накрай
гладна ще остане май!