Стилиян Чилингиров

Стихотворения за деца

ПОД СНЕГА

- Толкоз малко, толкоз мило,
где в снега си се укрило?
- Где ли? Бях си досега
аз на топло под снега.

Той е хладен и студен,
но за тебе, а за мен -
мек дюшек, напълнен с пух
и дебел, дебел кожух.

- Че какво тогава беше,
под снега като лежеше?
- Аз ли? Малко, малко зрънце…
Ставам цветенце на слънце…

ЛОШ ДЯДО, БРЕЙ!

Тръгнал дядо да шета
по балкани, полета.
Гдето кихне, буря вей -
лош дядо, брей!…

С бял кожух на гърбина,
тежък и за двамина.
гдето мине, сняг пилей -
лош дядо, брей!…

Скрил уши под калпака,
кого срещне, затрака
грозни зъби и се смей -
лош дядо, брей!…

Всяка зима минува
в наший край да зимува
и да плаче, да пей -
лош дядо, брей…

Тръгнал дядо да шета
и да щипе нослета…
Да им духа, да им вей -
лош дядо, брей!…

ВРАБЧЕНЦА

Тежка зима. Ний увити
от краката до ушите
борим се в снега и ровим
с дрешки топли, с дрешки нови.

Но врабченцата са същи -
нямат дрешки, нямат къщи.
Нямат сякаш и умора -
само скитат се из двора.

Лете всякое се пази,
а сега са чак до нази.
Махна ли веднъж с ръката,
ще ги хвана за крилата.

Зная, зная, в зима люта
никого студът не пита…
Те без дрехи, ний увити,
те са гладни, ний сме сити!

ЗВЕЗДИЧКИ

Зимна нощ. в небето свети
наший месечко рогати.
А край него рой посети
все звездички светло-златни.

Той си бърза, те лениво
ту се скриват, ту показват.
Аз ли гледам тъй сънливо,
те ли „лека нощ” ми казват?

ПЕТ КОКОШКИ

Когато бях на село,
заръси дребен дъжд.
От двора пет кокошки
се сбиха изведнъж.

До тех глистя. Разбрах ги:
за нея се кълват.
Но скри се тя и всяка
пое по своя път.

ПРОЛЕТЕН ДЕН

Бързат ручеите. Ромол -
по наклони, по бразди.
Покрив селски - и от него
щъркът над полето бди.

Тихо гали се южнякът
с белите платна от сняг.
В храсталаците - кокиче,
а на припек - кукуряк.

Пресен лъх отвред се носи
над хълми и равнини.
Пръснал стадото, овчарят
свири ни за стари дни.

Шум и глъч в нивя и в село,
там и тук едно е - труд.
Бягай, зимо! Ний не щеме
твоя мързел, твоя студ!

ЧУДЕНЕ

На реката много рано
дотърчаха Петко, Стано.
Пясък дребен разпиляват,
с малки рибки се задяват.
Па си мислят и се чудят
где в водата те се губят,
где почиват и заспиват,
как във нея не настиват?
Но и рибки ранобудни
чудят се на тях и маят:
толкова ли те не знаят,
толкова ли са учили
тия две момченца мили?

ПЕЧИ, ПЕЧИ, СЛЪНЧИЦЕ

Печи, печи, слънчице!…

Под букова сенчица,
на зелена морава
млада майка седеше,
две дечица държеше:
едното бе повито,
другото бе развито. -
Развий, Боже, небето,
дано стане ясно
като мляко прясно,
слънчице да пекне,
майци да олекне.

Печи, печи, слънчице!…

ПРЕЛА БАБА

Прела баба
две недели,
та изпрела
две къдели.
Продала ги
за парица,
купила си
един дядо
белобрадо -
педя човек,
лакът брада.
Отнесе го
право вкъщи,
остави го
до огъня: -
хвръкна искра,
изгори го;
отмести го
под капчука: -
капна капка,
удави го;
остави го
на полица,
на полица
под паница: -
дойде мишка,
отнесе го.
Дири баба
старо-харо,
старо-харо
кожухаро.
Дирила го
две недели
и заплака
за къдели.

ГДЕ СЕ Е ЧУЛО

Де се е чуло, видяло
гъска подкована,
свинка оседлана,
мишка обуздана
на сватба да идат
и да се не видят,
кой в каква премяна
пред кума застана,
пред кум и кумица -
вълчо и лисица?

ЛЯСТОВИЧКЕ…

- Лястовичке, джимиричке,
бери просо за вечеря.
- Мене ми се не вечеря,
че ми пиле отлетяло
през морета, през градини
чак у царьови градини.
Царя пиле ще погали,
а пък майка му ще жали:
тя ли просо да погледне,
тя ли сладко да си легне?

ДИН-ДИН, ПОПЕ

Дин, дин, попе,
имате ли снопе,
две коли гръсти,
три моми тлъсти,
да вземем едничка
за нашия Стоянча
да му меси питичка,
да му пере ризичка?

СПИ, ДЕТЕНЦЕ

Спи, детенце, спи,
слънчо не търпи
малки бебета да плачат: -
толкова ли го не рачат
с дрехата му изтъкана
от коприна и от злато,
та не искат утре рано
той да им се позасмее,
те когато се засмеят?
Спи, детенце, спи…
Мама ще търпи
не едничка, много нощи…
Искаш ли да плачеш още?

КОНЧЕ

Аз си имам малко конче,
тънконого вихрогонче.
Уж е от картон и книга,
а и вятър го не стига.

Цял ден аз го яхам в двора,
но усети ли умора:
- Ди-ха, ди-ха!… конче цвили,
аз пришпорвам с мъжки сили.

Вечер дойде ли, тогава
кончето се запрозява.
Зная: сипя му в торбица
дваж пречистена зобчица.

Нека зобне и почине,
нека ми живей години.
- Ди-ха, ди-ха!… Пламен коньо,
дий, картонен вихрогоньо!