МЕЛЕК БЕЙ
Въпреки че времената бяха лоши, деребейски, понякога цариградският агалък се търпеше някак, щото чат-пат се срещаха и турци, дето правеха хаир.
Един от тях бе Мелек бей, чието господарство хората зачитаха хептен много. Вярно че беше друговерец, но християните му се кланяха доземи, щото с един аршин раздаваше правдини и на българи, и на турци…
И въпреки че бе проплакал като Ариф, те го прекръстиха на Мелек /1/, чието име подеха с охота не само мюсюлманите, но и беят. Останеше ли насаме, колчем се сещаше за името, с което раята му се отплати заради добрините, в очите му зашарваше радостен светлик, подир което прошепваше:
- Ашколсун! Знаят да кръщават… - сетне поклащаше доволно глава и се позасмиваше.
Мелек бей не бе тукашен. Довтаса някъде от Анадола с цялото си домочадие и се нагласи в конака. Първата работа, която стори, бе да тури ключа на повечето стаи, че предният бей съдираше по девет кожи и вдигна сарая до облаците. А той сложи селямлъка и харемлъка /2/ на един-единствен кат…
И въпреки че Мелек бей първи даваше селям, всички люде в началото го гледаха с недоверие. Да, ама ето как ги спечели веднъж завинаги.
Един ден по икиндия се чу, че турците са взели дете за еничар. Вярно, че и друг път българите даваха курбан, ама когато се разбра кое момче е, и християни, и иноверци ахнаха.
И как да не ахнат, когато в Цариград отиде не кой да е, а единствената рожбичка на Момчил кехая…
Законът не даваше, ама…
Тогава беят бе слязъл по свои си работи до Филибе /3/, та субашията /4/ - тукашен българомохамеданин, проводи детето в Анадола. Защо го проводи ли? Защото открай време имаше зъб на Момчила заради някаква овца, попасла в ливадата му…
И знаеш ли какво стори Мелек бей, щом се прибра в селото? Къде ходи, какво прави - само той си знае, но тъкмо да мине месец, откак взеха детето, и си го върна у тях…
И друго стори беят. На мястото на българчето прати изтърсака на субашията… Напук на закона!
„Тъй му се пада!”, тозчас си казаха някои християни. И макар че друговерецът имаше десетина дечица - до едно момчета, другите си рекоха: „Да не си на неговото!”…
Турците пък до един проклеха Мелек бей!
Насетне обаче и едните, и другите тъй почнаха да го почитат, и не само не чупеха бейския хатър, ами доземи му се кланяха.
Какво викаш? Дали субашията зачиташе Мелек бей? Олеле! Най-много той му правеше икрам /6/! На едно срещане два пъти селям му даваше… А теманетата му бяха дотолкоз ниски, че все си ходеше с подуто чело…
Не вярваш, а? То не е за вярване, ама баш тъй стана, както ти казвам! Що ли?
Ами подир месец Мелек бей върна и неговото чедо…
——————————
/1/ Мелек (тур.-ар.) - небесен ангел
/2/ селямлък и харемлък (тур.) - мъжка и женска част в турска къща
/3/ Филибе - турското име на Пловдив
/4/ субашия (тур.) - началник на заптиетата в по-голямо село или град
/5/ икрам (тур.-ар.) - почит, чест, уважение