ПАЯЖИНАТА
В медийното пространство тук-там може да се срещне твърдението, че цифровата информационно-финансова система, обхванала целия свят, много прилича на паяжина и то управляема. Във всеки случай се предполага наличието на поне един “паяк”.
Следваща стъпка в развитието на горната аналогия е на ниво модел и то качествен, в който по необходимост се въвеждат някои ограничения, най-очевидното от които е за запазване на системата като такава поне за определен период от време.
Например, изискване паяжината да не се скъса непоправимо, да има поне една жертва и поне един паяк. Тъй като аналогията се отнася за нашия свят то, от чисто хуманитарни съображения, би било добре да се приеме, че жертвите не се умъртвяват. Освен в някои крайни случаи като уговорката за наличие на крайни случаи се въвежда само за пълнота на възможностите.
Във връзка с условието да не се умъртвяват жертвите, т.е. да живеят “вечно”, е интересно да се разгледа случая за максимално ефективно (оптимално) “използване” на жертвите от гледна точка на собственика на паяжината. Последното изисква двупосочна “хранителна” и двупосочна “информационна” мрежи.
По-сложни модели с повече от един паяк на една паяжина и с N мрежи плюс M паяка ще оставим за по-късен етап. Засега ще се ограничим с качествена картина на модела, за който е удобно да работим с един паяк, с една паяжина и с множество от жертви без да ограничаваме броя им.
Условия за здравина на паяжината
1. За да не се скъса паяжината, жертвата трябва да прави само разрешени движения с ограничена амплитуда, по-малка от максималната, която води до скъсване на мрежата.
2. Мрежата е световна и, следователно, е съобразена (поне временно) да работи с различен вид жертви с различни локално специфични движения. Допуска се известна хармоничност на действията на различни жертви, но трябва да се избягва резонанс, който би увеличил амплитудата на вибрации на мрежата като цяло над критичната амплитуда.
Условия за оптимална работа на паяжината
От гледна точка на паяка условията за най-ефективно функциониране на системата са максимално изсмукан продукт от една страна и възможно най-дълъг работен период, от друга.
Тези две противоречиви условия определят и състоянието на оптимално динамично равновесие, чието реализиране може да се окаже доста комплицирано и, вероятно, не винаги нереализуемо.
Ето защо представляват интерес някои специални случаи, които опростяват неимоверно здравословната работа на паяжината. Един вариант, който би направил живота на паяка изключително комфортен, с ефективност вероятно доста близо до оптималната, е следният.
При този вариант се очаква всички жертви да правят едни и същи движения с оптимална амплитуда при избягване на резонанси и особено на глобален резонанс.
За целта са трябва да се полагат усилия да се “тренират” жертвите да извършват само “правилни” движения, най-добре от най-крехка възраст, за което не трябва да се пестят усилия и средства и, най-важното, необходимо е да се разработи тренировъчна система.
Друго условие в този случай е да има пълен контрол над комуникацията между различните жертви, за да се избегнат нежелателни “резонанси”.
Последното по принцип е временна мярка, само докато се реализира абсолютна неразличимост на поведението на жертвите.
В този краен идеален случай нежелателните резонанси могат да се контролират централно (с едно само мръдване на паяка).
За да бъде моделът комплементарен на нашата конкретна начална цел, думата “държава” би трябвало да замества без проблеми думата “жертва”.
Унификация на поведението на няколко държави-жертви може да се реализира, например, чрез обединяването им в съюз за взаимоизгодно сътрудничество като се разяснява абсолютната необходимост от формулирането на едни и същи закони, които не могат да се нарушават от локални закони на отделна държава-членка.
Тази компликация се счита за временна до разработването и приемането на абсолютно пълна система от закони за Съюза, валидни за всички граждани на всички държави членки и обезсилваща всякакви други закони.
Трябва да се отбележи, че за постигането на тази благородна цел трябва да се работи върху съзнанието на гражданите на всяка отделна държава от Съюза.
Например, следвайки официалната политика на Европейския съюз, чийто предишен председател Ван Ромпой е заявявал, че трябва да се откажем от всякакви опити за възстановяване на националната идентичност, че няма народ, няма родина, Европа е нашият универсален дом.
Или следвайки апела на сегашния Върховен представител на Европейския Съюз за външна политика и безопасност, Жюзеп Бюрел (Josep Borrell), че трябва да се втълпява колко е опасно да се следват ограничени умове, които говорят за национални интереси, за етническа или религиозна идентичност, идентичности които ни разделят вместо да ни обединяват. Ако не сте съвсем наясно, то знайте и помнете, че “Идентичността убива!”
Сериозна работа се изисква от най-крехка възраст и по линията на постоянно нарастващите джендърни различия. Тренировката се счита ефективна, ако се стигне ниво, при което психологически се счита за нормално за индивид да не си отваря устата, за да не засегне някоя скрита и супер-чувствителна джендърна идентичност.
Има принципиални надежди, че именно тренировката по тази линия може да уеднакви поведението на произволна група граждани от произволна държава.
За илюстрация си представете идеалния случай на глухонеми, които не правят знаци, защото се знае, че и знаците значат нещо: едно за този, който ги прави и друго за този, който ги разшифрова. Помнете, знаците убиват!
Това е и идеалният случай за унифицирано поведение от гледна точка за ефективна работа на паяжината.
Реализацията на този идеален случай, обаче, е под най-голяма опасност от т. нар. класическо семейство, което започва да изглежда все по-архаично и по-архаично.
По този въпрос се работи най-сериозно, включително законодателно, с цел защита на детето от неправилна джендърна атмосфера в семейството. Проблемът за защитата на децата е толкова сериозен, че просто няма какво да се туткаме повече.
Крайно време е да се постави извън закона класическото семейство, в което цари архаичен патриархален терор, абсолютно недопустим от гледна точка на най-високохуманната джендърна идеология, разработвана в детайли от най-елитни хуманитарни институции.
От горното директно следва, че най-сетне настава ерата на пост-хуманизма за най-ефективна работа на идеалната джендърно-чувствителна паяжина.
Реализацията на този проект изисква създаването на най-професионален информационно-идеологически контролен апарат, който да работи паралелно и комплементарно на “хранителната” и финансовата подсистеми на паяжината, всяка от тях двупосочна, от и към “паяка”.
Особеното на контролния апарат е, че филтрира информационния поток еднопосочно, само към “жертвите”.
Обратно филтрирането е абсолютно противопоказно, защото към “центъра” трябва да постъпва неподправена информация за състоянието и комуникациите между “жертвите”.
Трябва да се отбележи, че информационно-идеологическият контролен апарат е от фундаментална, критична важност.
Самото съществуване на паяжината е поставено на карта. Умре ли идеологията - паяжината умира. Нищо не може да я спаси. Бъдете готови и безкомпромисни! Ако случайно някой се осмели да попита “А какво става с либералната идея?” или “Какво става с демокрацията?” налага се най-професионално да му се обясни, че има най-съществена разлика между либерална идея и либерална практика, между демократична идея и демократична практика.
Този тип разлика не е лесно да се разбере, тънка работа, но практически наблягайте на обясненията, по принцип много и най-различни, въпрос на малко техника.
А за разбиране и дума не може да става - не се е родил още този, който може да разбере този тип гатанки.
Излишно е да обясняваме, че практиките винаги се менят гъвкаво, според задачите, но идеите са вечно живи! Мине се не мине време и току виж… Трябва да сме особено подготвени за тези моменти. Затова трябва да се набиват непоклатимите истини, че либералната идея и демократичната идея са си живи и здрави, по-живи и по-здрави отвсякога. Точка! Пример?
Ето ви пример: Занемариха лявата идея в СССР и СССР рухна. Първо идеята после и СССР. Обаче, в ляво започва нещо пак да мърда. Отваряйте си очите! Паяжината е в опасност! Да не ви обяснявам какво може да стане? Все едно паяжина по време на “ляво” торнадо. И на всичко отгоре може да дойде отвсякъде.
Друга опасност дебне от страна на един новоизпечен хуманизъм с някаква си там идеология на здравия смисъл.
Там наричат идеологията на паяжината псевдоидеология за дехуманизация на човека. Абсолютна безсмислица е този псевдохуманизъм, но е изключително коварен.
Проповядва се нещо нечувано от наша гледна точка: хората да си останат хора, да си останат в своята история, в историята на своята си държава, да имат суверенитет.
Суверенитет?!. Знаете ли какво значи това? Знаете ли какво значи безконтролни високоамплитудни локални вибрации на паяжината? Все едно паяжина във…
Правилно! Паяжина в торнадо.
Малко по-друго, но пак торнадо, готвено преди всичко от нашия фундаментален враг - Русия. Чиста азиатщина и зараза по-страшна от Корона вируса!
Защото повечето “жертви”, извинете държави, още не са идеологически имунизирани, което е бавен, поколенчески процес.
Но работим по него усилено - нашите НПО-та и джендърмерията са вече в окопите на предната фронтова линия на идеологията.
