Вера Бонева

Книгата, която държиш, драги читателю, е продължение на отпечатания през 2004 година под същото заглавие първи том с литературно-критически, публицистични и журналистически текстове, създадени от Юлий Йорданов - неуморим труженик на словесната нива, привързан към родния си Северозапад по оня страстен и заразителен начин, по който само чистата детска душа е привързана към родна майка и роден дом.

Сборникът включва 201 смислово самостойни текста, обединени от автора в четири групи - „Литература” (23 текста), „Театър” (63 текста), „Музика” (72 текста), „Художество” (43 текста).

Концентрирането на словесните късове около водещите направления на съвременното изкуство придава на книгата композиционна цялост, вътрешна логика и тематична центрираност.

Всеки един от опусите за творци, творби и културни събития е прикрепен към останалите от изведения в заглавието мотив за таланта и талантливостта.

Несъмнено, свързващото звено на разнородните по сюжетика, патос и жанр наративи е деликатната и трудно подлежаща на открояване и дефиниране тема за открояващите се творчески дарования, които обикновено назоваваме с термина талант.

Не знам дали, работейки върху книгата, авторът е взел предвид и старото значение на тази древногръцка дума, навлязла през латинския език в лексикалните полета на почти всички съвременни романски и славянски езици, но етимологичният прочит на заглавието добавя още един тълкувателен нюанс към сложната плът на сборника.

Освен мярка за тегло, гръцката дума талантон означава баланс, мяра, равновесие. В библейските текстове талантът е най-голямата мерна единица за теглото на благородните метали.

Макар и далеч от библейските сказания, книгата на Юлий Йорданов определено е създадена по мярата на високите културни стойности и несъмнено откроява таланта като едно от най-големите невеществени богатства на съвременна България.

Стряскащото на пръв поглед разнообразие от  ярки личности, работещи във всички сфери на съвременната култура, по същество е най-впечатляващият компонент на книгата.

В лишена от всякаква йерархичност последователност пред читателя последователно се редят влиятелни в национален план имена и творци, работещи в по-тесни локални рамки - писатели, учени, актьори, художници, музиканти, режисьори.

Мнозинството от тях са свързани с Българския Северозапад - родени са в някое от живописните кътчета на този край на България или са работили там за по-кратко или за по-дълго.

С по-голямата част от „героите” на книгата авторът е имал личен досег или по-продължително общуване. Това личи ясно в жанра интервю, който е представен в сборника - стилно и професионално.

Като стана дума за жанровите особености на книгата, ще си позволя да откроя факта, че и в този свой разрез тя също е пределно разнообразна. Класическото журналистическо интервю се редува с очерк за събитие или личност.

Литературната, театралната и музикалната критика също присъстват с интересни гледни точки и любопитни художествени интерпретации. Почтителни и премерени са очерците, създадени по повод юбилей или кончина на разпознаваеми в локален и/или национален план творци.

Интерес предизвикват и няколкото наратива, посветени на исторически личности или обстоятелства, свързани пряко или косвено с общественото битие на Българския Северозапад.

Краеведът Юлий Йорданов се проявява ненатрапчиво в новата си книга, но лежащата отвъд нейните 512 страници вглъбеност в миналото на родния край е величина, придаваща убедителност на труда по начин, по който само корените придават стабилност и жизненост на дървото.

Жанровата полифоничност на книгата не е пречка за възприемането й като една завършена цялост.

Цялост, крепяща се върху равната дистанция на автора спрямо всички събития и личности, за които повествува и (въз)създадена от живия и естествено леещ се език на вещия словотворец.

Както споменах в началото, важен крепежен елемент на обемния сборник е топографската му прикрепеност към Лом, Берковица, Монтана, Видин и още десетки градове, села, ниви, пътища, поляни, реки и мостове на Северозапада.

Опусите за талантливостта говорят не само чрез думите, а и чрез фотографиите, допълващи буквално всеки един обособен текст.

Изобилният снимков материал индивидуализира, оцветява, детайлизира, разкрасява, оцветява скрупольозно извайваните образи.

Създава усещане за близост - духовна и физическа. Задава поводи за размисъл и предпоставки за вторично вглеждане в привидно познати от други книги и статии случки, интерпретации и личности.

Опус, впрочем, също е латинска дума и буквално означава работа.

Работа, която е вършена с любов и отдаденост на попрището на оперативната критика и журналистика, и поднесена в новата книга на Юлий Йорданов под формата на един изненадващо хомогенен и богат на послания алманах на културния живот на държавата от последните 20 години.

Дори и самата представа, че в над 200 отделни фрагмента от този живот нашият неуморим автор се е потопил - емоционално и интелектуално -  е респектираща.

Още по-респектиращ е фактът, че всеки един от тези фрагменти е проучен внимателно, обговорен сладкодумно и предоставен на аудиторията,  очакваща не само компетентна преценка на нови книги, спектакли и концерти, но и допълнително знание за случващото се „зад завесата” на културното ни всекидневие.

Всекидневие, което чрез втория том на „Опуси за талантливостта” на Юлий Йорданов ни се явява в своето необозримо жанрово и сюжетно многоцветие. И в неизбродимото си разнообразие от дълбоки  творчески послания и затрогващи човешки съдби.

Долна баня,

29 май 2019