БЕЛИЯТ ВЯТЪР И НОЩТА
БЕЛИЯТ ВЯТЪР И НОЩТА
Тази пролетна нощ бе светът много млад
и започваше ново начало за мен.
Вятър пълнеше въздуха с бял аромат,
по земята рисуваше молив зелен.
Знаех много неща, но не знаех защо
духа вятърът южен специално за мен.
По небето, превзето от ангели сто,
ярко грееше ден и в нощта бе роден.
Аз не помня дали бе небето в звезди
и дали се показваше бледа луна,
но танцуваше вятър в зелени следи
и в сърцето се раждаше вяра една.
Колко много очаквах от небето в нощта,
как усещах в тревата аз жива вода,
как жадувах с листата и аз да летя
и усмихната пролет ми казваше “да”.
Младост, твоето име е вятърът бял,
който в пролетна нощ е събудил слова.
От зелена надежда е земният дял -
осемнайсетгодишните вярват в това.
МОЛИТВА
Да уловиш надеждата на ритъма
и да повярваш на детето,
да видиш в миговете свити
отблясъка на прилив летен.
Да трепне и една пролука
в сумрака на годините,
да те поглежда днес и тука
животът, не от висините.
Да се стопи реда на хаоса,
да не познаеш мъртъв цвят,
да те посрещне чист оазиса
в написания кръговрат.
Една илюзия да сътвориш
в отломките на дните -
свободното да задържи -
мъглата, спомена, чертите.
***
Месец май заплита клони,
птичка нежна песен пее,
под забравени балкони
вятър листите люлее.
Тича весело в небето
облаче с ефирно тяло
и небето над полето
скоро пак ще стане бяло.
НА СЕЛО
На близкия баир, до чисти бели къщи
дърветата говорят, гората им отвръща.
Небето мълчаливо протяга синя длан
и облачета малки пътуват с вид засмян.
Козичка срамежлива оградата напада
и бликва тишина от всеки ъгъл, сграда.
ПРОЛЕТ
Преспите са намалели,
в нишките им отънели
крие се залогът стар
на очаквания дар.
Тези птички приказливи
знаят върхове мъгливи,
но докосват тишината,
както ручея - мъглата.
БАВНО
О, бавен ден - денят е бавен -
и всичко се извършва бавно -
не е дори за миг забавен,
текат минутите безславно.
Събудих се след три кошмара
и бавно към небето гледам -
люлее вятърът на вяра
дървета в двора на съседа.
О, бавно този ден се движи -
движението е замряло -
и вече нямам даже грижи
в сънливо - не - заспало тяло.
ЛЯТНО ВРЕМЕ
Сухото време на залеза
къпеше в пяна реката.
Облачни тънки дървета
лакти облягаха в злато.
Млада, безумна трева
дишаше смело в простора.
Птиците сиви летяха
прозрачни някъде горе.
С дъх на море необятът
бликаше извор безценен.
Сигурен блясък, червеното,
в залеза бързо променяше
своите шеметни думи,
а по тревата се стелеше
топла и ведра нощта,
скриваше билките бели.
Рохкава, черна пръстта
в път утаяваше сянката.
Време неистово, лятно
всичко люлееше в себе си.
ДЪЖД В ПОЛЕТО
Когато белите петна от капки дъжд
земята весели засмучат изведнъж,
когато бос и гол дъждът
облее и полето в своя път,
когато мокри в локви пак
вън зацамбуркат жаби в мрак,
тогава ти си под небето
едно от многото дървета,
поглъщащи дъжда с наслада,
която от небето пада.
КАКВО ЩЕ КАЖАТ ХОРАТА
Какво ще кажат хората, се питаш,
и всяка смелост в теб умира скрита.
Земята от дъжда е мокра,
тя хвърля старата си рокля,
а песента, у теб заложена,
от жълтите листа тревожи се.
ПРОДАДЕНА ЗЕМЯ
Продават се - земята родна -
и фабриките вече тихи.
Земята беше плодородна,
машините родиха стихове.
Но днес различно е от вчера -
държавата не съществува -
вилнеят разни мародери,
а общото и грош не струва.
Продажен сън, невежи думи
в ушите ни кънтят отдавна.
И сякаш в някакво безумие
зачерни се земята славна.
Дори когато тук живеем,
днес не познаваме страната,
бездомни, в своя дом немеем
пред гости, скрили нож в торбата.
ЗАБЛУДА
Какво ни дава сили да осъмнем
в мига преди заблудата?
Спокойното отсъствие на чудо
за нас е по-устойчиво от гръм.
Нелепото сияние на новото,
което се промъква предпазливо,
ни прави крехки и чупливи,
държи в ръцете си отровата.
