СТИХОВЕ
превод: Боян Ангелов
***
Мъртвият брамин повел е
с бавен ход, в очите с влага
тих керван камили бели -
саркофаг след саркофага.
Той да стигне се надява
до небесната обител,
но пустинята навява
пясък в гърлото, в очите…
Пълни пясъкът гледеца
и дъхът без вест изчезна.
Думите са за мъртвеца
светъл въздух в мрачна бездна.
***
Мой враг ли си, природо извисена,
дарила ме с цветя, скали и птици,
и със звезди - негаснещи светлици?
Бездомен ли съм в твоята вселена?
Безбрежна си пред погледа ми, вечна,
не забелязваш моята осанка.
Бях като тебе млад, сега съм сянка
на старостта - умора бързотечна.
Аз некролога свой все още зная
как да напиша, предусещам края,
но в мен гори въпрос: Самата ти ли
превръщаш в тлен безропотна плътта ни?
- Щом космоса крепиш с небесни длани,
смъртта да превъзмогнеш имай сили!
***
Слънце, по твоите лъчи покойниците отиват
оттатък.
Луна, по твоето сияние се завръщат
новородените.
Както се сближават ята, всички се подреждат
в кръг.
Ангели наблюдават кръга и вътре в него чертаят
кръст.
***
Птица с огненочервена шия
ягоди кълве в гора усойна.
Те в снега от човката й падат.
А душата ми? Кой утеши я?
В нея също има птица пойна,
дълго там и мълчаливо страда.
Върху костите Искариотски
кърваво дърво - отчаян странник -
рухва в изкупителна молитва.
Грешникът над ягодите горски
плаче, докато добър пак стане.
Птицата с криле-жарава литва!
ПЕРСЕФОНА
Над смъртното ложе надвесена
майката съзирам.
В чудовищното терзание
не е съвсем отчаяна,
защото гледа как
във вътрешността на земята
мъртвата й дъщеря
невидимо тихо
свири на арфа
спокойна мелодия -
всеки звук е небесно тяло!
Ала майката е съвсем поразена
от болката
и демонът на бездната
не би искал за детето й
да я нарани.
Сега е заслушан смирено
и мисли как
един ден да спаси
този символ на ранната смърт,
тази жертва на невинността…
