ДЕРВИШ БАБА
Казваше се Мехмед Али, но всички до един му викаха Дервиш Баба. Тоя прякор му сложиха ей тъй. Първото име му го лепнаха на млади години - още нямаше навършени осемнайсет.
Една лятна сутрин, щом момъкът се разбуди, на часа впери очите в тавана и се замисли. Преди малко бе сънувал, че вършее с черния ат, дето баща му купи преди месец за две жълтици.
Нивата им на Хамбар поле - отрупана догоре с берекет - пак оправда името, което бяха дали на мястото в авелзаманско време - и тая година хамбарът пак щеше да е препълнен…
Както си вършееше, по едно време тръгна на водопой, че конят беше зажаднял, а и на него му се искаше да налее прясна водица. И додето конят кротко си пиеше, на другия край на коритото изневиделица се пръкна беловлас старец, чиято брада стигаше чак до дрипавите му шалвари.
- Сабахлар хаирлъ олсун! /1/ - поздрави той, въпреки че бе пладнина.
- Хаирлъ олсун! - отвърна му Мехмед, подир което посочи небето и рече: - Слънцето е преполовило пътя си…
- То е преполовило пътя си, ама твоя сега започва… - каза загадъчно старецът, сетне неочаквано притури: - Аллах иска да станеш дервишин /2/!
Щом рече тия думи, белобрадия изчезна тъй както бе и дошъл. Момъкът се заозърта насам-натам, но от старецът нямаше и следа. Тогава се разбуди…
Мехмед се чуди, колкото се чуди, подир което извря снагата си от чергата и отиде при баща си.
- Мисля да стана дервиш… - каза направо той и му разказа съня си.
Бащата първо въздъхна, сетне бавно свали учкура /3/ и му дръпна такъв пердах, че сума време го увиваха в кожи! След кютека обаче му рече:
- А за Али Мехмедовото коляно помисли ли? - подир което отиде някъде натъжен, че измежду десетината му деца мераклията за дервиш бе единствения му син.
Макар да знаеше корана дума по дума и беше ка?л да прекара дните си по дервишки, насетне момъкът хич не се и опита да счупи хатъра на баща си.
Че Мехмед не стана дервиш - не стана, ама прякорът му остана…
И додето първия прякор му го прикачиха свои люде - разтръбили патърдията из селото, то другия му го харизаха чужди. Заради почит…
Баба /4/ взеха да му викат, когато Мехмед Али беше на години. До себе си вече имаше стройна като топола кадъна - гиздава от горе до долу, която му народи дечица за чудо и приказ - момиче и две момчета.
Как спечели хорската почит ли? Че беше тербехлия /5/ турчин - беше! Дума да няма! На мравката път правеше. И понеже знаеше корана повече от ходжата, да знаеш каква върволица имаше на портата си - поучаваше своите за всяка една сгода.
Ама не бе само туй. Макар че не беше дотолкоз богат, се притичваше на помощ с пари, а понякога и с акъл, не само на турци. И българите шапка му сваляха… Затуй един ден вкупом го кръстиха Баба…
Тъй стана Дервиш Баба. Нататък дните му се нижеха все тъй ведри и тихи, както и преди. И всички до един бяха рахат.
Да, ама животът на турчина тъй се преобърна, че стана карма карашик /6/. Какво се случи? Ами човечецът попадна в кьорсокак - бедите му захванаха една след друга.
Първо си отиде баща му. Вярно, че беше на възраст, но в отвъдното се пресели не заради болест, а защото го ритна конят, който инак беше кротък… Сетне един подир друг склопиха очи синовете му… И двамата по на дванайсет! А накрая Дервишовица се разболя от незнайна болест…
Не щеш ли, когато вече бе изгубил всякаква надежда и му идеше да се метне в някоя бездна, наново му се яви оня беловлас старец, който сега бе с гяурски потури.
Ама какво му рече тоя път, на първо време никой не разбра, даже и жена му…
Но Дервиш Баба веднага си плю на ръцете… Докара отнякъде ломен камък, тикли /7/, чам, сетне изкопа темелите и захвана да гради.
Не е за вярване, но още щом почна градежът, Дервишовица не само че се вдигна от миндера, ами дойде да му бърка кал…
Подир година, когато поп Илия освещаваше малката черквица, кадъната роди близнаци… Тогава Дервиш Баба се врече, че единият ще стане калугер…
—————————–
/1/ Сабахлар хаирлъ олсун! (тур.) - Добро утро!
/2/ дервиш (тур.-пер.) - мохамедански монах
/3/ учкур (тур.) - ремък за стягане на шалварите
/4/ баба (тур.) - баща, отец /като почетна титла/
/5/ тербехлия (ар.тур.) - възпитан, учтив
/6/ карма карашик (тур.) - объркано, размесено
/7/ тикла (диал.) - каменна плоча за покриване на къща
