Христо Недялков

Няма обществено по-отговорна личност от писателя. Той съчетава у себе си онези качества на народен деец - и всякога със съзнание стои високо изправен на своя отговорен пост.

Истинският писател бодърства в капитанската каюта на живота и напътства народния кораб към тихия остров на блаженствата.

Писателят по призвание не принадлежи на себе си. Той е народно богатство. Той е израз на народната сила, на колектива, на потенциала, който се излива като бързоточен поток в една личност.

И щом като тази личност централизира силите на народа, тя трябва да бъде фактор, който ще поддържа, крепи, дава нови насоки и чертае нови пътища на това мнозинство.

Така поставен въпросът, налага се и неговото разграничение - на писатели, които отговарят на свето предназначение и писатели, които са отстъпили от задълженията си.

Писател, който не върви в крак с времето, не живее с тъгите и радостите на народа - не е човек на будната съвест.

Новите идеи най-напред се възвестяват от писателите. Те идват сякаш от някой нов Йерусалим - и сочат пътя, като не скриват мъчностиите за постигането на крайната цел.

Писателят държи челно място в живота. Той е културата на един народ. Унищожете хората на изкуството и науката и вие ще направите сиротен един народ. Вие премахвате факлоносците и връщате назад колелото на човешкото развитие.

Писателят трябва да бъде истински любимец на народа. От неговите творби да излизат снопове от светлина и огреят и най-крайния път на обществения живот.

Престъпление върши онзи писател, който се затваря в тесните рамки на своето егоистично „Аз”, без да търси по-широки размери за творчество.

Писателят е задължен от висотата на своето призвание да ни възвести значителни слова и подигне духа на народа, да бичува остро, безпощадно; без страх и усилие, да разкрива, което другите не виждат.

Писателят е будната съвест на народа.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 14, бр. 555, 13.05.1942 г.