С ОГНЕН ДАР В СЪРЦЕТО
Слово при връчване на Националната литературна награда „Теодор Траянов”,
Община Пазарджик, Залата на кмета, 8 февруари 2021 г.
Теодор Траянов (1882-1945).
Избраник на небесата, белязан от Бога с „огнен дар… в сърцето” („На младия”) и с мъченическа смърт. Предизвестител на „новия ден” в нашата поезия. Скитникът пилигрим с „вяра златоуста” („Родосъздаделят”) в душата, намерил „в своята родина / най-близкия до бога връх” („Видение на пророка”), открил в служението на омъчените и онеправданите своето верую на поет:
Смирен челото си навеждай
пред всяка мъка на света,
вдъхни на слабия надежда,
спомни на силния смъртта!
„На младия”
Доброволец в Балканската и Междусъюзническата война, изпълнил синовния си дълг пред Майка България на дело - в битки за свободата на поробените братя от Македония и Тракия. Освободил, с четата на Христо Чернопеев, на земите, където по същото това време се раждат дядо ми (в Драмско) и баба ми (в Кавала). Носител на Златен кръст за храброст. В мигове на пророческо осенение осъзнал: „Човекът в бран е най-прекрасен, / живота си обрекъл в дар” („Към меченосеца”). И осъзнал, че падналите в битката за свобода Всевишният зачислява „към свойто воинство безбройно” („Слънцеликите”). И когато в „Български балади” (1921-1941) витае тревогата за погиналите на бойното поле - а кой ще ги опее, идва и най-закономерният отговор:
А бог над мощи неопети
най-скъпа църква изгради,
и в ден уречен, от небето
праха ви сам ще прикади!
„Слънцеликите”
Дипломат. Учител. Преводач. Превъзходен шахматист. Дали не от шаха е онази строга съразмерност в неговата поезия между черно и бяло, тъма и слънце, земя и небе, висина и дълбина, хлад и плам. И душата му - „изгонена от рая, напуснала и ада” („Рухнало вълшебство”). И наспроти богоборческите мотиви в неговите ранни стихове - милоликата вяра в по-късното му обръщение „Към поета”:
не носиш ли заветите лъчисти,
че всеки бог се ражда в красота,
че всеки сън и всяка песен чиста
победа са над злото и смъртта…
Начетен литератор. Поклонник на Фихте, Хегел и Ницше. Приятел на Райнер Мария Рилке. Рицар на честта и красотата. Издигнал свой „Пантеон” (1934) - пантеон неръкотворен и свят на безсмъртните в поезията: Вийон, Новалис, Байрон, Хайне, Едгар Алън По, Маларме, Верлен, Бодлер, Рембо, Кийтс, Уитман, Лермонтов, Некрасов, Блок, Вазов, Ботев, Яворов, Пенчо Славейков, Дебелянов и много други. Техните завети, заключени в стихове, са безценни дарове:
Ще чуеш от любима лира,
че всяка земна красота
от извор на скръбта извира,
от всяка болка на света,
че всеки трепет на сърцето
не е изгубен мъртъв знак,
а горе там, над битието,
чрез теб ще заживее пак!
„Посвещение”
Благодаря на членовете на журито - за радостта и честта да бъда носител на престижната Национална литературна награда „Теодор Траянов”! Благодаря на всички, които са съпричастни към това името на този невероятен български поет да бъде живо и днес. И дай боже - во веки!
