Теодор Василев Траянов, български поет-символист, е роден на 30.01. 1882 г. в град Пазарджик в интелигентно семейство, произхождащо от Македония. Завършва гимназия в София (1899). Учи във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1899-1900) и във Висшето техническо училище във Виена (1901-1908). По професия е архитект. Участва като доброволец в Балканската война (1912-1913). Дипломат във Виена (1914-1920) и Вроцлав (1922). Учителства (1926-1933) в София. Печата от 1899 г. в сп. „Смях”. Редактира с Ив. Радославов и Л. Стоянов през 1922-1931 списание „Хиперион” (1922-1931). Книги: „Regina mortua” (1909); „Химни и балади. Избрани стихотворения. 1902-1909″ (1912); „Български балади” (1921); „Песен на песните” (1923); „Романтични песни” (1926); „Освободеният човек. 1905-1911″ (1929); „Декламаториум” (1932); „Пантеон” (1934); „Земя и дух. Кн. 1″ (1941); „Избрани стихотворения” (1966); „Избрани творби” (1981) и др. Умира на 15.01.1945 г. в София.

Публикации:

Електронни книги:

РОМАНТИЧНИ ПЕСНИ (1926)/ брой 54 септември 2013

Поезия:

ВЕЧЕР/ брой 51 май 2013

ИЛИНДЕНСКИ ХИМН/ брой 71 март 2015

МАРШЪТ НА БЪЛГАРИТЕ/ брой 132 ноември 2020

Публицистика:

ЗА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ/ брой 83 април 2016

НЕГОВИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД/ брой 100 ноември 2017

Кореспонденция:

ТЕОДОР ТРАЯНОВ ДО ДОРА ДЮСТАБАНОВА/ брой 59 февруари 2014

За Теодор Траянов:

С ОГНЕН ДАР В СЪРЦЕТО/ автор: Елена Алекова/ брой 135 февруари 2021