Стилиян Чилингиров

ШУМЕН

На Крума страшен някогашен стан,
ти спомен пазиш неговите порти
и славний дух на подвига му ран
и стъпките на войни и кохорти.

Но твоя дух в подеми обвенчан
дори робия тежка не изпорти:
сред малкото у нази - великан -
на най-доброто сявга бил си сбор ти

и нивга не изпадна в общий грях
да китиш себе си в забрава
по свойта минала и днешна слава,

ала затуй се ти запитваш в страх
за свойта участ тежка и корава,
потънал в сив и непроходен прах.

ПЛЕВЕН

Безкраен парк и черепи пробити
сред кървав бой, събрани в мавзолей.
Алеи пълни с граждани честити
и слънце жар в алеите пилей.

И слушам: „Там са турците разбити,
където Вита волна песен пей”.
Пред мен поля в смарагден плащ покрити
и ръж в средневна дрямка се люлей.

„И камък не останал върху камък
по тез места”… От страшний пламък
аз слушам чичеронето едва.

Какво че знам подробно и това
на нашта вярност сред могъщий замък?
Дела ни още трябват - не слова!

СОФИЯ

Палати, улици, стъгди, градини,
парфюми, пудри, пълни деколтета -
тук всичко тлей, изражда се и гине,
дори душата чиста на поета.

А там на Витоша ребрата сини
и на орела вдъхновен полета…
Но колко ли ни чистий въздух чини
пред вонята на тъмни кабарета?

И сам загубен в прашните разходки
с душа по теб от странен гмеж обзета
аз гледам те, о, столицо напета.

Но виждам пернати кокотки,
без време ниско спуснати пердета
и тигри страшни, ставали на котки.