ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С ВАСИЛ КИРКОВ
Пролетта на 1895 година, в Русе, аз съм ученик в гимназията. За пръв път през нея година дойде в града ни трупата „Сълза и Смях”.
Каква радост, Боже мой, какъв възторг! „Сълза и Смях” на гости в гр. Русе!
Затупаха сърцата на всички, особено нам, на гимназистите. Преподавателите по български език ни запознаха с няколко думи с историята на трупата, с актьорите.
Актьори! За пръв път ние ще видим актьори, истински актьори. Бръснати всички до един, без мустаци, млади, хубави, напети, стройни. Това не са обикновени човеци. Богове сякаш.
Срещаме някои от тях из улиците, с обясние ги гледаме и почтително, дори набожно снемаме шапки, те приемаха нашите ученически поздрави с видима радост и задоволство…
Първата вечер трупата игра в салона на стария „Военен клуб” над брега на Дунава.
всеки бързаше с трепетно сърце за представлението, да вкуси малко от вълшебната и хубава игра на родните актьори.
С вълнение и трепет, като в тайнствен храм, влизам и аз в клуба, качих се горе, на околовръстния балкон - на галерията.
Представлението почна. Сърцето ми затупа, дъхът ми спря, очите ми се заковаха на сцента, а душата ми жадно гълташе всяка дума, всяко слово, което излизаше от благословените уста на актьорите…
Някой ме побутна леко по рамото.
- Момче, покажи си билета - кротко се обади един глас.
Станах прав, изчервих се, смутих се, наведох очи.
Кротко и благо ме попита отново същият глас:
- Нямаш ли билет?
Повдигнах глава, гледам - пред мен стои млад момък, с аполоновска красота, с мили и сладки очи, които покоряват.
- Нямам.
- Че може ли без билет? Ще трябва да напуснеш салона.
- Не искам да го напусна, искам да гледам представлението.
- Купи си билет.
- Нямам пари, ученик съм, обичам театъра.
Кротко и благо ме изгледа от глава до пети хубавият момък и след като помисли малко, рече:
- Остани, като е тъй.
- Много ви благодаря! Мога ли да попитам, вие актьор ли сте?
- Да, аз съм Васил Кирков.
И си отмина.
Актьор! Аз се запознах вече с актьор, аз се докоснах до актьор! Главата ми се замая.
Васил Кирков! Добре аз запомних това име. Първият български актьор, с когото се срещам и при какви обстоятелства!…
Минаха се години оттогава, дойдох в София и… станах и аз актьор, постъпих в „Сълза и Смях”.
Васил Кирков беше вече голям артист, любимец на София, на цялата страна.
Ново запознаване. Спомних му за първата наша среща в русе. Той също запомнил добре моето лице и случая във „Военния клуб”. И станахме оттогава още добри приятели. Васил Кирков бе моят любимец.
Минаха се години, мен не ми провървя в актьорството и по волята на съдбата, зле-добре, възвих в друго поприще. Даде Господ, че Васил Кирков изпълни главните роли на две от моите скромни пиеси…
Колко му бях благодарен и признателен!…
Години се изнизаха, много нещо се изживя от пролетта на 1895 година в Русе, до зимата на 1931 г., края на ноемврий, в София, краят на Васил Киркова…
Живот!
Много необясними неща, много странни случки биват през тоя лъжовен и суетен живот!…
——————————
в. „Литературен глас”, г. 4, бр. 133, 13 декември 1931 г.
