Димитър Стоевски

„Прокурорът има думата” - разкази от Димитър Симидов, издание на автора, София, 1939

В едно спретнато и обемисто томче, авторът - чието име срещаме твърде често в различни печтани издания, защото обсегът на неговата литературна дейност е твърде широк - ни изненадва с двадесет и шест разказа, които, от първия до последния се четат с непрекъснато повишаващ се интерес и задоволство.

Изненадва ни той преди всичко с това, че изведнъж - съвсем безшумно, ей тъй сякаш по някакво случайно хрумване и без да прави сам голям капитал от това - хвърля книгата си и пак като че ли бяга да си гледа „другата работа”.

Изненадва ни той, на второ място - обстоятелство, което е логично свързано с първото - и със съвсем непринудения начин на изказване, сякаш е седнал на масата пред нас и просто, безизкуствено, приятелски ни разгръща една по една най-различни случки от живота, на които, без да ще, е бил непосредствен свидетел.

Изненадва ни, най-сетне, и с голямото разнообразие на самите случки - истории, пропити с лек, безобиден хумор, с нескрита и незлобива насмешка, защото всичко тук (с три-четири изключения) не заслужава и не може да изтръгне от нас никакво друго чувство, освен насмешка - може би примесена с една нотка тъга заради цялата тази душевна пустота и невзрачност на героите.

Това са все люде, които - от глупост или от духовна убогост - правят много шум за нищо; люде, които се блъскат в омагьосания кръг на дребните си амбицийки и живеят само поради безсмислената случайност, че са заченати и родени; люде, най-сетне, чиято „трагедия” не става благодарен обект дори за една „обикновена вестникарска сензация”.

————————–

в. „Огнище”, г. 3, бр. 21, септември 1939 г.