Нико Стоянов

Студ. Луна. Премръзнали дъбрави.
Скрежна прежда зимата преде.
В тия нощи вятърът направо
от луната топлинка краде -
сигурно така ще продължава
цяла зима. После - накъде?

После март и после пак ще чакам -
тя тогава с пролетта дойде…
Ще развее пак мъгли южнякът
като тънко тюлено перде…
Лято. Есен… После - накъде?

После - сняг. И аз отново чакам.
И блещукат ледени игли.
Студ и мрак. И капе лунно мляко.
И до края на света вали.