Маргарит Жеков

В романа на Иван Енчев „Лунният мост” - един роман за окончателно завърналия се невъзвращенец и за мечтата на едно соц-поколение да съживи българското общество, застинало бездиханно в желязната хватка на режисирания по диктаторски образец български „демократичен преход”, първото библейско позоваване се среща в реплика на една от героините в повествованието - Екатерина Калинова, която, по време на среща на випуска, подканя съученика си - писателят Благой Велинов, да напише роман за цялото тяхно поколение и, когато писателят отвръща с прочутата крилата фраза на Симеон Втори „Когато му дойде времето”, темпераментната съученичка го насърчава със стихове 1 и 7, втора част, от третата глава на Еклисиаст - „Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето: …Време за мълчание, и време за говорене”.

За разлика от цитираното в случая Божие слово, което в библейския контекст има по-широкото значение на свидетелстване за Истината и на говоренето и въздържането от говорене в смисъла на водителството на Светия Дух според Марко 13:11 и на живеенето на Христовия живот съгласно Галатяни 2:20 - говорене тогава и тъкмо това, което и когато Христос в земния Си живот би говорил, и мълчание тогава, когато Спасителят също би мълчал, изказването на Катя от романа на Енчев „Лунният мост”, чрез протестния вик „Стига сме мълчали за себе си!” ползва библейското позоваване, за да намекне, че днешното време, макар и усилно, е благодатното време за духовна деятелност, за написване на роман и за извършване на всяко добро дело пред Бога, което не само би говорило в съзвучие с Христовия спасителен план, но би избавило от маргинализация и премълчаване в общественото пространство цяло едно поколение, разкривайки същевременно неговите въжделения и мечти.

С верния си усет на жена героинята Катя Калинова правдиво и точно предчувства, че днешните времена са отреденият от Бога период, в който трябва да се извършат делата на духовното съзидание и преобразяване, и в това послание е едно от най-ценните и достолепни постижения на романа.

Друго едно ключово изказване на същата героиня: „Търговци влязоха в храма на душите ни, но ние напук на всичко продължаваме да живеем за едната чест с вяра и надежда”, намеква и за прочут библейски мотив - изгонването на търговците от Йерусалимския храм чрез самия Христос (Матей 21:12-13; Марко 11:15-17; Лука 19:45-46).

Това изказване на героинята и намекнатият чрез него библейски мотив са свидетелство за духовната разруха, съществуваща днес поради ширещото се търгашество и продажничество, и същевременно за упованието, че чрез силата на Спасителя човешките сърца могат да бъдат очистени от тези пагубни пороци.

Споменатото тук живеене за едната чест е израз на своеобразното опазено лично достойнство на простосмъртния човек-идеалист, пресъздадено преди това и в българската поезия чрез лирическия шедьовър на поета Янаки Петров „Оставяха бащите за наследство” от първата му стихосбирка „Зимна птица” (1978).

В третия заключителен куплет на тази гениална лирическа творба лирическият Аз разглежда личната чест като единствено човешко притежание на този свят, сякаш осмисляйки материалния недоимък като изпитание, допуснато от Бога, за да може Азът да оцени и съхрани скъпоценното съкровище на честта:

Сега за тази гола чест живея.
И Господ ми е тя, и ми е храм.
Аз нищо друго нямам - само нея.
Аз нея на детето си ще дам.

Второто библейско позоваване в романа „Лунният мост” излиза из устата на учителя по математика Пенчо Пенев, който, срещайки в почти обезлюдено българско село завърналия се невъзвращенец Станчо Станков и разговаряйки с него за несретата на напуснатото от емигриралите в чужбина българи Отечество, утешава събеседника си с думите от Еклисиаст: „Има време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъните” (Еклисиаст 3:5, първа част).

Докато библейският контекст на цитирания стих насочва по-скоро към буквалността на написаното, в романа на Иван Енчев учителят по математика Пенчо Пенев намеква метафорично чрез библейското позоваване за разпръсването на емигриралите българи по света и после за тяхното бъдещо завръщане в родината.

Тази метафоричност е духовно достоверна, защото Йоан Кръстител, говорейки за Божието всемогъщество, многозначително отбелязва пред хвалещите се със своето родословие евреи: „И не почвайте да си думате, имаме Авраама за баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.” (Лука 3:8, втора част; Матей 3:9)

Третото библейско позоваване в романа на Иван Енчев „Лунният мост” е това на повествователя - писателят Благой Велинов, който, размишлявайки за равносметката на собственото си битие и за смисъла на човешкия живот, стига до безутешното заключение от Еклисиаст 1:14; 2:11, 17 - „Всичко е суета и гонене на вятър”, както и от Еклисиаст 1:9 - „Нищо ново под слънцето”. Това свидетелство на повествователя в романа на Иван Енчев „Лунният мост” е всъщност жест на покаяние чрез употребата на библейското слово в смисъла, в който го използва и цар Соломон - авторът на старозаветната книга Еклисиаст: суета и гонене на вятър, както и празнота и еднообразност е само светският, греховният живот на човека, тоест животът на човека без Бога.

В духа на тази освестяваща човека духовна опитност, романът „Лунният мост” изненадва и с два въпроса, които си задава повествователят: „А какво ли същество съм в очите на Бога? Как ли изглеждаме в Неговия поглед всички българи?” Това са мъдри и доблестни въпроси, които не само превръщат романа в безспорен успех, но и представят пред съвременника една нова, приносна и вглъбена гледна точка към човешкото битие.

Четвъртото библейско позоваване в романа на Иван Енчев „Лунният мост” е отново това на повествователя, който доблестно признава себичността и бездуховността ни като нация: „Що за издънка човешка сме, щом зачитаме само себе си?

Сякаш точно за нас е писано в Откровението на Йоан (8:13) - „Горко, горко, горко на земните жители …” Предчувствието и усетът на повествователя и в този случай са много точни, защото цитираният библейски стих се отнася до прогласяване на предстоящото нашествие на сарацините, от което наистина най-силно е пострадала България.

Петото и заключително библейско позоваване в романа „Лунният мост” е отново на героинята Катя Калинова, която този път цитира Еклисиаст 3:1, 3, втора част - „Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето: Време за събаряне, и време за градене”, създавайки по този начин своеобразна рамка на повествованието - в началото е словото и времето за говорене, но в края винаги трябва да се открои времето за дела, времето за градене.

С това свое послание романът деликатно намеква за несъстоятелността на фарисейския морал, моралът на хората, които, библейски казано, „говорят, а не вършат” (Матей 23:3).

Това внушение е и една човечна рецепта за изцелението и на боледуващата от имитиране на демокрация наша родина, изтъкваща още едно голямо достойнство на романа на Иван Енчев „Лунният мост” - сполуката да се загатват не само красотите на природното, но и поуките от неудобните социални истини.

24.01.2021
————————————————————–

Иван Енчев. Лунният мост. Издателство „Българска книжница”, С., 2020