Стилиян Чилингиров

РОДИНА

Тамо, дето първом зърна
слънце в ясен ден огряло,
и небето модро-синьо
с рой звездички възсияло;

тамо, дето ти погледна
с първи поглед на земята
и продума първа дума -
името на майка свята;

тамо, дето свиден татко
кротко шепнеше унесен
приказки за дни благати,
за незнаен край чудесен;

де прекара в скръб и радост
ти година след година,
там е, галено детенце,
твойта хубава родина.

НАД ЛЮЛКАТА

Спи ми, рожбичко, заспий!
В сладък сън очи склопи!
За бавачка татко взел
вятър, слънце и орел.

Върна се орел дома,
слънце скри се зад хълма!
Вятъра, след нощи три
бърза да се отмори.

Пита майка му тогаз:
„Де бе ти до този час?
Дали со звездите в бой
ил вълни разгонва с вой”?

- „Ни при морските води,
ни при златните звезди:
при детенце малко бях,
люлката му аз люлях”.

МОЕТО КОТЕ

Мойто малко коте
аз го храня с мляко,
че искам да стане
пъргаво и яко.

То е още малко -
скоро се родило -
но затуй е толкоз
хубаво и мило.

Аз сама не мога -
ний играем двама,
и тъй го обичам,
както мене мама.

ЩО НАМЕРИ

Много не намери - само
чер, покрит с ръжда петак,
ноо т радост малкий Ваньо
до небе подскочи пак.

Де когото срещна, каза,
че намерил е пари;
и на Белча, и на Маца
той похвали се дори.

И въртят се из ума му
разни работи безчет,
но не знае сам какво ли
да си купи по-напред.

Че кат него нийде няма -
с пръст да сочиш в целий свят -
тъй доволен в таз минута,
па и толкова богат.

СИРОТА

Без родители остана
миловидната Ирина
и по чужди къщи тръгна
да слугува от година.

Ех, не знаеше тя грижи
при баща, при мила мама,
че за нея всекидневно
дружно грижеха се двама.

Но сега сирота клета
за корица хляб слугува
и за татко, и за мама
само плаче и тъгува.

ПРИКАЗКА

В постеля крал Едвард умира…
Спасене няма… Слаб и блед
на смъртний одър си припомня
клетника майчина съвет:

„Когато, сине мой, казала,
настане край на твойте дни,
прати щастливец да намерят
и ризата му надени.

Смъртта до тен не ще досегне,
когато имаш този лек”.
И праща крал Едвард кликачи
да дирят те щастлив човек.

На царска заповед покорни,
отиват слугите навред,
но те щастливец не намират -
надежден лек за царя клет.

Ала накрай един се найдва,
но той е бил такъв бедняк,
че даже и съдрана риза
не виждал бедния човек.