КОНЧЕ
КОНЧЕ
Конче мило, златогриво,
конче пъргаво, игриво,
на, зобни от таз торбица
ситна, дребничка зобчица,
че да станеш едро, здраво,
снажно, пъргаво, кораво
и да стигнеш до година
бой високо три аршина.
УМРЯЛОТО ДЕТЕНЦЕ
Имахме едно сестриче
нежно, хубаво, напето,
като трендафилче от рая,
кат звездица от небето.
Всички ний над него бдяхме,
пазехме го най-грижливо;
и растеше то сред нази
мило, весело, щастливо.
Вечер татко, щом си дойде,
той при люлката ще свърне:
първом Ленка да целуне,
първом Ленка да прегърне.
А пък мама всекичасно
галеше я ненаситно;
глаехме и ний сърдечно
нашето сестриче китно.
Но поиска дядо Господ
там при себе да го има;
прати ангела небесен
и отне го тази зима.
И до днес, когато мама
малката му люлка зърне,
ще се хвърли тя над нея
и с ръце ще я прегърне.
Па заплаче, занарежда
за умрялото кърмаче…
О, да знайте колко много
всеки ден за него плаче!…
НАРОДНА ПЕСЕН
Скръбно си блее овчица,
скръбно си блее, нарежда:
„Де се изгуби, отиде,
агънце мило, либаво,
първа първинка на мене?…
Вълк ли те люти изяде
или те овчар продаде,
та мене клета остави
сама-саминка во скърби,
да вехна, още да съхна
за първа рожба галена?…
Ако те вълци изяли -
Бог да им строши зъбите;
ако те овчар продаде -
пусти му стали парите,
парите взети за тебе,
за твойта младост безценна”…
НОЩ
Щом кат слънцето залезе
зад високия баир,
на небе звездици блясват
и огряват земни шир.
Посреде им сърп-извита
бледна луна заблести,
леко носи се далече -
по смрачени висоти.
Ангели тогава тихо
към земята полетят:
песни пеят, над децата
цяла нощ безспирно бдят.
ЗИМНА НОЩ
На вълма снегът се вие,
силно бурята гърми
и отек се таен носи
по поля и по хълми.
Мрак сподавил е земята -
тъмнина като във рог.
Път се никъде не мярва
из ронливий сняг дълбок.
По полета запустели
лудо вихърът играй
и разниса се далече
пряспи сняг и вълчи лай.
Жива се душа не мярва,
само глутница броди
и по снежните поляни
гладна тя за плячка бди.
ГРОЗДОБЕР
Ощ далече е зората,
черен мрак навред владей,
но потръгват с шум колата -
гроздобер е по лозята,
всичко радва се и пей.
Ето, вън сме от селото,
утрин вятър вее с хлад,
скърца остро колелото,
а пък горе на небото
бяга месецът рогат.
Тък се песен в миг подхване,
там процепи весел вик,
слушат гордите балкани,
и доволни, и засмяни
пращат ехо в същий миг.
Няма сън, ни дрямка сладка -
всичко тръгнало на път;
сред лозята пламък святка -
ранобудни с ревност рядка
буйни огньове кладат.
Целий ден е ден на радост,
тежка скръб в сърце не трай:
пее пъргавата младост,
плуват старите в благост -
Боже, същ небесен рай!
ПЪРВА ЖЕТВА
Още тъмно е небето,
но се готвиме за път:
днес жътварите в полето
първа жътва ще да жнат.
Шум и глъч по цяло село,
звънкат остри сърпове,
че в полето пожълтело
чакат тучни класове.
В него летница посяхме -
наший труд и наший пот.
Даде Господ, доживяхме
пак да жънем златен плод.
Той молбите ни послуша
и опази ни от глад.
Ех, че лани вред бе суша
и нивята би ги град!…
Още тъмно е небето.
Ний потегляме за път.
Днес жътварите в полето
първа жътва ще да жнат.
——————————
На ранина. Антология за деца. 1911 г.
