МЪРТВА ДУША …
(Вместо фейлетон)
Точно малко преди изборния ден ме бе тръшнал коронавирусът. Няма мърдане. Вирусът не прощава. Само който не е го е прекарал, може да ми възрази… Лекуваха ме по телефона. Нямаше лекарства… За ваксини само се говореше още…
Болниците не искаха да ме приемат, защото съм бил болен!? А когато се възстанових, всички гледаха на мен като на прокажен и обречен, не искаха да говорим без маски, пращаха ме на отсрещната улица, говорехме най-вече по телефона и си пишехме във Фейсбук…
Лежах на няколко стълби в две-три болници. Оцелях по чудо. Линейки ме разкарваха от клиника в клиника и между съседни села и градове. Оживях, бе!
Бях в интензивното без наличие на кислород, лежах в реанимацията след като ми преляха кръвна плазма… Нямаше необходимите антибиотици. Всичко се оказа неуспешно за крайната равносметка от вируса… И въпреки всичко „короната” излезе по-безсилна от републиканските ми амбиции и настроения.
Върнах си обонянието, вкусовите рецептори заработиха отново. Единствено не помня, че съм бил женен преди, по време и след заболяването. А някаква жена идваше дори на свиждане…
В деня на изборите бях изписан. И си тръгнах здрав и зареден с нови илюзии към вкъщи.
Нейсе, още на входа на пътната врата съзрях некролог. Беше с моето име и там ставаше дума колко съм незаменим и колко много ще липсвам на всички, които се бяха подписали под некролога… Включително тъщата, тъстът, колегите, които иначе ми подливаха вода, но сега бяха сухи и непрежалими, приятелите на съпругата ми, за която нямам никакъв спомен още.
Веднага тръгнах обратно към изборната секция. Все пак имаше избори в същия ден… Жив, а по-скоро и мъртъв, трябваше да дам гласа си, за да не объркам сметките на няколко български партии и на професор Михаил Константинов.
