Ружа Велчева

ЧУДО

На С. Г.

В навечерието на Рождество
пред смълчания праг
застанаха плахо
едно осемнайсетгодишно момиче
едно двайсетгодишно момче
С усмивка
и надежда почукаха
на вратите на душата ми
с нежни ръце изтриха бръчките
с открити сърца заличиха
предателства, загуби, болки
и сътвориха
най-светлото чудо
в навечерието на Рождество
първата любов
помоли да остане
и последна

БАЛАДА ЗА ИСТИНАТА

Искаха да убият истината.

Изкопаха дълбок ров
и в него я затрупаха

Тя се разтвори във пръстта
пропълзя във корените
на цветя
и на дървета
и се издигна над пръстта
с усмивката на цветето
безсмъртниче

Тогава я изхвърлиха в морето
тя се издигна
капка по капка
към слънцето
и облаците
и се върна на земята
като справедлив
спасителен дъжд

Вбесени
запалиха клада
и хвърлиха крехката истина в нея
а тя прегърна пламъците
изкова си криле от тях
и полетя над злочестата земя
свободна и силна

И беше истина!!!