Соня Вичева

С пищното многообразие на сюжетите си, с волния размах на въображението и богатството на чувствата, Калина Малина е една от здравите опори на нашата детска литература.

Творческата й продуктивност е тъй плодоносна, че е невъзможно да се обгърне в една само статия многоцветната мозайка от лиричните й, белетристични и драматични творби.

Най-характерното у Калина Малина, и същевременно най-необходимото качество на детския писател, е наивитета, чрез който авторката разтапя собствения си душевен мир, за да заживее с тревогите и трепетите на малките си герои.

Една от хубавите й книги през тази година е „Пепеляната чорбица”, приказки - издание на „Казанлъшка долина”. Много от нашите детски писатели преразказват монотонно и в безкрайни отегчителни вариации народни приказки, без да ги разнообразят с вижданията на личния си, творчески светоусет.

В „Пепеляната чорбица” Калина Малина избира приказната форма като най-достъпна за изживяване от малките й читатели; по-нататък тя си остава напълно самостоятелна, с ярко проведен мироглед.

От всяка приказка лъха вяра в доброто, в красотата и нежна-затрогваща обич не само към човека, а и към най-дребните създания на Божия свят.

И в най-фантастичните рамки на приканите си картини Калина Малина никога не забравя, че всичко това е предназначено за крехките души на децата.

С много топлота тя пристъпва към тях и подбира не само най-красивото, но и най-полезното и облагородяващо, което трябва да им даде.

Но възпитателната тенденция в „Пепеляната чорбица” не е проведена сухо, а с изискан художествен маниер.

Тази е, именно, най-съществената и най-ценна отлика на Калина Малина.

Тънката й интуиция обагря дидактичната насока на приказките в „Пепеляната чорбица” с пъстроцветните краски на завършени и сочни художествени картини.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 423, 22.02.1939 г.