ДОБРУДЖАНКАТА В ТВОРЧЕСТВОТО НА ЙОРДАН ЙОВКОВ
Како всеки роден писател Йордан Йовков познаваше творческите си възможности и ги насочи там, отдето можеше да черпи най-живителните сокове за белетристичните си творби.
Това, което подкупва и се налага от пръв поглед у този наш писател е простотата, искреността и дълбокото познаване на нещата, за които пише.
Никъде Йовков не е изкуствен, не маниерничи, и никога, което е също особено ценно и рядко качество, не изнасиля творческата си природа.
Йордан Йовков се приема у нас най-вече като битов повествовател. Углъбим ли се, обаче, в творчеството му откриваме дълбоки и вечни общочовешки елементи, откърмени от един свеж наивитет. Социалното у този белетрист не крещи, а безшумно прониква до съзнанието на читателя.
Йордан Йовков е едновременно реалист и романтик. Интересно е съчетанието на тези две творчески противоположности у него.
Реализмът на Йовков никъде не стига границите на суровия натурализъм, а романтиката му дори и в легендата никога не губи спойката си със живия живот.
Този писател притежава тъй рядкото творческо чувство да приближи небето до земята, или по право да възвиси последната до сините сфери на идеала, на илюзорното.
В неговия разказ действителността и миража се догонват, сливат се и читателят заживява в хипнозата на един нов свят, колкото верен, толкова и приказен.
Творчеството на Йордан Йовков е равно, прямолинейно и богато като тучните угари на неговата плодна родина. То е спокойно, тихо като класила нива.
Основна негова черта е лиричният обектизъм. Йордан Йовков е в едно и също време поет и епик. С голяма любов, със звънката песен на душата си, той нарисува неповторими картини из българската, предимно добруджанската природа, в чиито рамки, със спокойствието на родения повестовател, включи и живия човек.
Дълбок и многотомен е словесният дар, който Йордан Йовков ни завеща. И време трябва, за да бъде проучен откъм всичките му страни.
Най-напред са необходими десетки страници, за да се разгледа всеобхватно първичната прелест на Йовковото българско село.
Класик в описанията на родната природа, Йовковият стил към античното е ярко отразен и при обрисовката на героите му.
Той винаги разделя последните на хубави и грозни и творческите му предпочитания и симпатии са почти винаги на страната на първите.
„Няма по-голям дар от хубостта”, - казва Сали Яшар, един от героите му в „Песента на колелетата”.
Жената, като носителка на тази всепобеждаваща и опасна хубост, заема едно от централните места в творбите на Йордан Йовков. Цяла галерия от увличащи женски образи пъстрят страниците на Йовковатв белетристика: Сарандовица, Албена, Антица, Нона и много други.
Преди да бъде национален, Йордан Йовков е регионален писател. Като едър елмаз блести в страниците на белетристичните му творения, плодната земя на златна Добруджа.
Никой наш писател не е така всестранно обгърнал топлите синури на добруджанския край, в страниците на никого не срещаме така вярно доловен първичния живот на нейните волни синове и дъщери.
С пищната багра и пластичния усет на родния белетрист Йордан Йовков ни завеща галерия от чудно хубави и сочни образи на жени добруджанки: - те всички, покрай редкия си физически чар, притежават сочната своенравна психика на хора родени и израсли близко до природата.
Те имат свой морален мерник, свои лични етични норми, продиктувани от бликналата жизненост на горещо пулсиращата им кръв.
За някои от Йовковите читатели, които осъждат всяка по-смела проява, някои от героините на Йордан Йовков не отговарят на тяхната мярка. Това е неоснователно.
Сарандовица, Албена, Антица и дъщеря й Нона са обрисувани като примамливи, силно съблазнителни жени, които държат и направляват жизнената съдба на редица герои - пленници на чисто жизнения им чар.
Каква вълшебна, притегателна сила притежава Сарандовица от „Вечери в Антимовския хан”. А същевременно колко дейна, здрава и непокварена е нейната душа. Такава е и Антица и дъщеря й Нона от „Чифликът край границата”. Дори в образа на мъртвата Антица са сложени ярки социални черти. Дори най-смелата - Албена - колко симпатична е със своето примитивно кокетство и желание да се хареса на всички!
За да се разберат както трябва Йовковите героини, трябва да се вникне дълбоко в техния първичен живот, в импулсите вложени от волната природа - само тогава читателят може да се облъхне от Йовковия античен култ за могъществото на женската хубост.
Но не е само физическата примамливост на жената, която вдъхновява перото на този голям добруджански писател.
Във военните му разкази образът на Шина - неуморимата и самопожертвувателна добруджанка, която с кобилица на рамо отива до самата бойна линия, е също така класичен и неповторим, и закръгля образа на добруджанката, който е живял в душата на Йордан Йовков и е намерил богато въплъщение в неговото творчество.
——————————
в. „Добруджанска поща”, г. 1, бр. 13-15, 3.10.1941 г.