Маргарита Петкова

Лирическият герой на Димитър Петров е многолик и многообразен. Плува в поетиката с придружаваща музика и ритъм безстрашно и откривателски. Същевременно спазва определен морален принцип на честност към себе си и към другите.

Темите с които се е захванал са екзистенциални веднъж и търсещи връзка между световете дваж. Става дума за света на автора и света на космоса. Световете на словото проникнали във видмия и невидим свят.

Неизменно присъства и търсенето, опознаването, съпреживяването и нараняването на и от любовта. Любовта, жената, чашата с вино, баницата, огнището, луната, щурците, звездите, бръшляните и тревите, се кръстосват в хармония с обичта, търпението, прошката, дълбокия размисъл и поуката от загубата илили победата.

Димитър Петров открива приятелите и прощава на враговете. Улавя природата и я вкарва в строфите си и картините си неповторима и непроменена. Разкрива чувствата си към роден край и хората в него.

Независимо дали са в класически или прозаичен стил, в стиховете грее слънце, вихрят се ветрове, пада дъжд.

Душата е широка, а сърцето е щедро на доброта и любов. Прозира спокойствието на мъдростта му натрупана от житейския опит и яснотата на гласа му носещ послания, откровения и съпричастност.

Заради неизмеримия обхват на темите в стихосберката, заради разнообразието от хармоничен хаос, можем да му пожелаем нови завоевания през вселенските пътища и душевните търсения - пъ пътя към себе си и хората, чрез поезията.

Можем да го определим като пешеходец в необозримите небесни поетични пространства и здраво стъпил на земята мъж със своите слабости и реалности. С живота си тук и сега ту той, авторът - ту той, Животът.