ГРАДИМ!
Ровете снеговете!
В тия бездни
от сняг, дървета,
вълци и скали
ще вдигнем
електрическа централа
и ще пленим
планинските води.
Реката ще уловим!
Да вървим!
*
Стъпка
по стъпка
издигаме бент:
бентът пристъпя
с крака от цимент.
Стъпя
по пътя
в трудът закален -
водният път е
с цимент преграден.
Ние рушим
и вървим,
и градим,
цяла реката
в ръцете държим,
хвърляме крепко
в селата потоп:
от светлина
милиони слънца.
Слънчев потоп
ний в ръцете държим.
Слънце,
ний тебе
ковем и градим!
*
Макар заключена в желязо,
една поезия желязна
звъни и вика вдъхновено
във вечно буйните води,
реката пак гърми и пее,
вълнува се,
шуми,
живее
и всяка електрична ламба
като прекрасен стих звучи.
О, светъл дъжд, извън що свети
и градове, които светят!
Ти, електрическа централа,
туптиш със хиляди слънца
и по артерии чилични
тече кръвта ти електрична
и от сърцето ти динамно
извира мощ и светлина!
Ти над наведените хижи
лети със младата безгрижност,
гори и пей,
разбивай мрака -
и мрака твърд
ритни със крак!
И всяка ламба електрична
да бъде свит юмрук за удар
и всеки удар да разбива
замръзналия тежък мрак!
——————————
в. „Литературен час”, г. 2, бр. 28, 25.03.1936 г.
