РАШКОВА ГЪДУЛКА
Из цикъла „Хухленски легенди”
РАШКОВА ГЪДУЛКА
Живота си изсвирил Рашко, но живее
с гъдулката си… Гласът е златолеен,
пригласял тънкострунно на плача ни първи,
до края едноверно той тупти в кръвта ни;
вървял до нас през непосилни ангарии,
душа под ноктите ни свита ще открие;
трептял в чакъма дългозноен на жетвари,
в хляба наш насъщен и корав той пари;
пресипвал в харамийските ни зарезани,
във виното шуми, на празници ни кани…
И цъфти от благост в нас благословия,
щом дойде време чаша вино да изпием
за новородено, за войник, жених и булка:
„По живо и по здраво с Рашкова гъдулка!”
КУНДЕЛА
Прости се селото с Кундела клета, злочеста.
Прослави я селото - Кундела млада невеста.
… Припламна огън, размаха буйната грива
и лудо препусна по жълтата житена нива.
Погълна всичко по пътя си в юлската суша
и свърна тъй бързо към едрата сенчеста круша.
На нея - завързана люлка с детенце заспало,
още миг и ще стигне до него горящата хала!
Изписка Кундела, хвърли ръкойката, сърпа,
през огън и дим тя се спусна към рожбата скъпа.
Горяща изнесе детето от смъртния обръч -
до жетварите стигна факла от майчина обич.
Тя, майката, рожбата своя спаси… И свята,
любяща, пленително млада, легна в земята…
Прости се селото с Кундела клета, злочеста.
Прослави я селото - Кундела млада невеста.
Тъй често в ранина лятна глас се извива:
„Добрутро!.. Днес сме на Кундела, на горната нива.”
