Владимир Русалиев

Нашата нова поезия започва с бунтовническите песни на Христо Ботев,

И този, който надмина и подвига на рицарите, защото се отрече, и от своята Мадона, днес живее в сърцата и душите на целия ни народ.

А неговите двадесетина песни, в които той на всички дух на борба завеща, стават наистина като свещен български огън, който ние, неговите приемници, като весталки ще служим.

Тези песни са пълни с огън. Те са като размах на гигантски крила. Те увличат, трогват, завладяват и стават като молитви.

Стават като откровение за един нов мир, по-добър, по-радостен и по-хубав от този днешен кървав свят на теглила и на робство.

И ето, петдесет и петата година разгръща бурените и свежда глогините над неговия незнаен гроб.

Петдесет и пет години са отшумели като пролетни води и са отекли заедно с мъката, горчилата и сълзите на народа ни в безпределния океан на времето.

А той все е жив. Той все не умира. и през зимата, когато е бяло и тихо над гроба му.

И през пролетта, когато се преплетат тъмните бурени и се разлистят глогините.

И през лятото, когато робините, майките ни и сестрите ни, с черни чумбери, жънат по нивите и пеят тъжните песни на народа ни. И през есента на жалбата и на листопада - той все е жив и все не умира - защото:

„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира.”

И защото по пътя страшен на бурите и на борбата за свободата на поробените си братя и сестри и той прие световното страдание и той стана бунтовник и рицар и отрече всичко, освен истината и любовта си към робите:

„Ти имаш глас чуден - млада си,
но чуйш ли как пее гората?
Чуйш ли как плачат сюрмаси.
За тоз глас ми копней душата
и там тегли сърце ранено,
там де е с кърви обляно.”

И Ботьов тръгва.

Така никой рицар не е оставил Мадоната си. Така никой бунтовник не е оставял детето си и да тръгне на сигурна смърт.

И нито една сълза. Нито една дума, че той завинаги се прощава, че няма вече никога да погледне Венета, и целуне Иванка, че след три дни някъде, сред долината на сълзите и на робството и той ще падне в редовете на една героична и неравна борба с тираните на народа, а те - Венета и Иванка - с черни чумбери ще разгръщат бурените и глогините да търсят незнайния му гроб…

И ето, петдесет и пет години са минали от неговата трагична смърт. Но все по-близък, все по-голям, все по-велик става той и неговото име е знание на целия български народ.

*
Христо Ботев е роден на първия ден на Коледа през 1848 год.
Тогаз, когато поробеният български народ е празнувал рождението на Исуса и камбаните са гърмели сред тъмнината, зимата и робството - родил се е най-великият син на племето ни.
На 29 години Ботьов падна сред Врачанския Балкан.

——————————

сп. „Български сирак”, г. 7, кн. 7-8, 1930-1931 г.