Георги Гривнев

СНЯГ

От това ли, че дълго те очаквах,
на парцали заваля от бял по-бял?
Затова ли, че от високо падаш,
покри земята с белия си шал?

И нека бавно, бавно ослепявам
от блясъка, искрите светлина.
Небесен знак ли си или пък ангел -
да ме спасиш, си пратен, от злина?

И аз вървя към оня сняг в градините на Далчев,
където пълно е с гълчава на деца.
И спомням си стиха на нежния поет Черняев:
„А в душите си оставете едно кътче сняг да вали!”

***
Повлича крак тъгата и преминава в скръб.
Направиш стъпка, две и тъй проправяш път.

Всичко се редува в този наш единствен свят.
Дете роди ли се, на друг се свършва земният му път.

Когато радостта е щедра, сладостта й винаги се губи.
Когато мъката се трупа, животът бавно се погубва.

Какво е щастие и какво не е, излишно е да питаш.
Каквото пък си надробиш, недей ти други да виниш.

Не позволявай мечтата да застине в съзерцание,
че съзерцанието на духа е предсмъртното му състояние.

Ако искаш да покориш върха или хълма най-малко,
стягай си опинците, готов за неизбежни рани.