Тодор Харманджиев

Автобиография на Тодор Александров Харманджиев

Роден съм на 26 януари 1905 г. в град Враца. Произхождам от дребнособственическо многодетно семейство. Основно и средно образование завърших в родния си град през 1925 г., а висше (Романска филология) в Софийския университет през 1934 г. До 1949 г. преподавах френски език във Врачанската мъжка гимназия, и последната година - руски език, в Девическата гимназия. От 1948 г. до 1952 г. бях преподавател по руски език в Държавната политехника - София. От 1952 г. до 1954 г. завеждах отдел „Поезия” във в. „Литературен фронт”. От 1958 г. до 1962 г.  завеждах отдел „Белетристика” в сп. „Септември”, след което напуснах и се пенсионирах. Започнах да се занимавам само с литературно творчество.

Пиша стихове още от ученик в гимназията - под влияние на революционното брожение в България, вследствие на Октомврийската революция в Русия и поражението на България в Първата световна война. Първото си стихотворение публикувах през пролетта на 1924 г. във в. „Бъдеще”. През лятото на с. г. публикувах две стихотворения в сп. „Нов път” на Георги Бакалов, където сътрудничих до спирането му. Моите първи стихове отразяваха революционната романтика, обзела българската младеж в началото на 20-те години. През пролетта на 1926 г. издадохме с приятеля ми Емил Коралов първите си стихотворения в една книга - „Белият конник”. От 1932 г. до 1934 г. сътрудничих на сп. „Звезда”, където отпечатах поредица от поеми, подписани с псевдонима А. Горняк. През 1939 г. издадох стихосбирката „След години”. През 1940 г. бях избран за член на Съюза на българските писатели. През 1952 г. бе издадена поемата ми „Поколение” - за съдбата на нашето поколение, за мечтаното, преживяното и за постигнатото. През 1955 г. излезе романът ми „Краят на едно детство” - за времето в навечерието на Първата световна война, за безчовечието и човещината на фона на една колоритна действителност, за нравите и обществената атмосфера в един среден провинциален град, където се изявяват образи и съдби на момчета и възрастни.

През 1958 г. излезе романът ми „Крилато време” - за борбите, за героиката, за младежките пориви в условията на революционен подем. Той обгръща времето на Септемврийското въстание и Априлските събития от 1925 г. През 1960 г. бе публикуван романът ми „Родове” - първа част от замислена епопея за съдбоносните събития през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. За нравите, бита, обществената атмосфера в провинциалния град.

През 1959 г. излезе поемата ми за юноши „Щурчето” - възхвала на човека и човечността.

През 1964 г. издадох „Весели поеми”. В тях се осмиват човешки слабости и пороци: самохвалството, мързелът, безкритичната самонадеяност, повърхностната самоувереност.

През 1965 г. излезе книгата ми „Поколение” - стихотворения, и поемата „Поколение”. В нея събрах най-доброто от написаните до този момент стихове и поемата „Поколение”.

През 1967 г. излезе романът ми „Грешницата”. В него засягам съвременни морално-етични проблеми.

През 1969 г. излезе книгата ми със стихотворения „Гълъби” - видения и образи от българските пейзажи.

През 1970 г. бе напечатана книгата ми „Разплата” - поема за юноши. Сатира за наглостта на грубата сила, на самодоволството, на нагаждачеството, възхвала на справедливото възмездие.

През 1970 г. публикувах повестите „Гардеробиерката” и „Пълната къща” - осмиващи морала от края на Втората световна война.

През 1972 г. излезе стихосбирката „Добрите ветрове” - стихотворения със съвременно светоусещане.

През 1974 г. бе публикувана стихосбирката „Вечерна графика” - стихове и поетически размисли. Равносметка и съвременна оценка на видяно и преживяно.

През 1975 г. издадох втората част на „Краят на едно детство” под заглавие „И без светини не може” - роман за деца и юноши.

През 1979 г. издадох стихосбирката „Празникът на черешите”.

През 1980 г. - избрани стихотворения - по повод 75-годишнината ми.

През 1980 г. издадох книгата „Тракиецът от племето меди” - роман за младостта на Спартак.

През 1984 г. - романът „Спартак”.

През 1984 г. във Военно издателство излезе трилогията „Възмездия”: „Родове”, „Героите на Булаир се завръщат” и „Далечното остава близко”, в които отразявам преживяванията и вълненията на героите си през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

През 1985 г. - по случай 80-годишния ми юбилей излезе стихосбирката ми „Сънят на птиците”.

През 1987 г. излезе книгата ми „Животът стана сериозен” - роман за израстването и помъдряването на героите от „Краят на едно детство”.

През 1989 г. във Военно издателство излезе книгата ми „Последната нощ” - новели, която е последната ми напечатана книга.

Със стихове, разкази и приказки съм сътрудничил на много детски списания, особено в периода 1926-1939 г. Най-често печатах във „Весела дружина”, „Детска радост”, „Светулка” и др.