МЕЦАНА И ОРАЧЪТ
Спусна се Мецана в полята. Отдавна не беше слизала тя от планината. Всичко сега й изглеждаше чудно хубаво. Сред полето ореше орач. Наближи го Мецана.
- Добър ден, орачо!
- Добър ден.
- Хубаво ли е да си орач?
- Хубаво, Мецано.
- Тогава искам и аз да стана орач!
- Стани, Мецано!
- Ще ме научиш ли как се оре?
- Ще те науча, само ако искаш!
- Тогава да започваме!
- Да започваме! Ела да ми помагаш.
Взе Мецана да помага на орача. Ора с него цял ден. Измори се. Вечерта яде повече от всеки друг път.
- Много ти е сладък хляб! - каза тя на орача.
- Сладък е, Мецано, защото си работила днес! И на мен всичко, каквото яме, все ми е сладко. Всякога е сладък хлябът, когато работиш!
- Отсега нататък всякога ще работя, за да ми е сладък хляба!
Ораха цял месец орачът и Мецана. След това изкарваха тор на нивите. Изпече се Мецана. Стана отлична орачка.
Цялото поле открай докрай се покри с гъсти нивя. Дойде лятото.
- Сега ще трябва да станем жетвари! - каза селянинът.
Назъбиха сърповете. Отидоха на нивите. Събраха много. Насипаха го в чували. Закараха го на воденица. Смляха го. Омесиха хляб. Изпекоха го.
- Много сладък е хляба!
- Сладък е! Всякога е сладък, когато с труд е изкаран!
——————————
сп. „Нова картинна галерия”, г. 3, кн. 3, декември 1936 г.
