ВЪЛЦИ
басня
В горите, както е известно,
на вълците е лесно,
а на животните, които те ядат,
- нима е чудно -
е доста трудно.
В един планински кът
животните тъй също бяха разделени
на жертви и на вълци остървени.
Но ето, че веднъж във тоя кът планински
дойдоха вълци от съседните гори,
- дори
и от гори далечни, исполински -
и с хищниците местни почнаха борба:
„Ба,
сами ли ще ядете всичко тук,
ний имаме тъй също право!” -
И подир кървава разправа,
- след като победиха -
те като вихър
се пръснаха на изток, запад, север, юг -
но с уговорката жестока
да им се праща често жива стока
от победения планински кът.
Тогава тъй наречените местни вълци
започнаха да хълцат,
да пищят.
Годините текат,
а те все плащаха… В една свирепа зима
недостигът и тях самите връхлетя.
„От залъка ни взимат!” -
развикаха се те.
Пред победителите-вълци коленичиха тогава
и почнаха със сълзи да ги умилостивяват.
А после, като своите молби
наричаха борби,
обърнаха се към животните в гората:
„- Закрилници сме ваши ний,
за вас се борим в тия трудни дни,
за вас ще сторим всичко, братя!”
Отвърнаха им жертвите-животни: „Да,
животът ни, наистина, е кървава беда
и ний самите против нея търсим начин
- без като вас да плачем. -
И работата не е за шега,
но туй, което правите сега,
извинете,
е не за да ни отървете,
а за да ни ядете!”
——————————
в. „Час”, г. 3, бр. 41, 16.06.1937 г.
