КОЛЕДНА ПОЕМА
Омръзна ми да срещам дрипльовци
на всеки кръстопът,
с палта, които може би са преобърнати
за трети път.
Омръзна ми да виждам младите момичета,
обути с чорапи за петнайсет лева.
Омръзна ми да слушам дамите
от дружества благотворителни,
че те уреждат трапезарии
за бедните деца…
Нали там срещнах ядовитата усмивка
на малката уста,
готова да похули всичко на света!…
Хей, я елате, дрипльовци с преобърнати палта,
момичета, обути за петнайсет лева,
гладничета с премръзнали ръце,
нахлупили каскети над мрачното лице,
потътрили огромните продупчени обувки! -
Вий, всички гладни за хляб и за милувки!
Нали е утре празник Рождество?…
Отсреща
ний ще строшим витрината блестяша
и ще се облечеме в нови дрехи,
които ще ни стоплят като майчина утеха.
О, мои малки гладничета мрачни.
За вас са сините костюмчета моряшки,
извезани със златни котви
в ъгъла на сините яки.
И ето ни за празника готови.
Когато тръгнеме, ще бъде стъпката ни
сръчно-лека.
И после - ще влезем ние
в парфюмериен магазин
и ще разбием всичките стъкла
с ароматичните масла -
да ни облее лъх на люляк и жасмин -
такъв голям копнеж сърцето има
в безслънчевата зима
за баграта на пролетното пъстроцветие.
Тогава ще нахлуем в бляскавите ресторанти
и ще поискаме от уморените джазбанди
да ни засвирят с темпо вакханално
най-веселата песен на света.
И всички ще се подчинят на тоя бурен ритъм,
връх чиито вълни - една пияна ладия - душата скита.
А услужливите прислужници ще се разтичат
с цветя трапезата ни да обкичат
с най-хубавите ястия,
с напитки златоискри.
Тъй много сме гладували до днес,
защо да не пируваме със чест?
Ако пък видим затлъстели господа -
покрай богата трапеза наредени,
заплашени апоплектичен удар да получат,
ний ще поискаме да бъдат отстранени
и само с хляб и със вода
да се приучат очите ни да не грозят.
Но в полунощ кога забият
коледни камбани
и всички вещици, вампири
вдън земя се изпокрият -
ний всички: дрипльовци, момичета и гамени
за празника събрани - ще влезем в църква.
Така се иска на сърцето ни да бъдеме добри…
Тогава малкия Христос
от сламената ясла
ще се усмихне в полунощ
и може би ще ни прости
разбитите витрини
на бляскавите магазини,
строшените стъкла
с ароматичните масла,
и пиршествената трапеза.
О, божията майчица Мария
и малкия Христос!
Додето бият в рождествената нощ
тържествени камбани
ний, всички бедни тук събрани,
прикрили под приведените клепки
една сълза,
ще изречеме бавно: Честито Рождество!…
И пред олтара със цветя обкичен
ще коленича.
Камбаните за миг ще млъкнат
и сетния акорд на химна
ще дотрептява като жила сребърна
в сърцата.
И в тишината зад църковната врата
от край до край в света
ще пада коледния сняг като милувка чиста
на майчина ръка.
Тогава: о, мои братя и сестри,
ще се помоля за моята и вашата неволя.
От божията майчица Мария
защо да крия, че всички ние
грешихме неведнъж.
Но ето: като пълна чаша
преля душата наша
от разкаяние и скръб.
А блясъка на хиляди свещи
като молитва ще трепти.
И всички ще заплачеме от щастие,
че можеме и ние да обичаме,
че можеме и ние да сме добри.
Тогава божията майчица Мария
и малкия Христос,
в рождествената нощ,
докато бият коледни камбани,
ще се усмихне с прошка и любов.
А в улиците бели
като от приказка детинска
снежинките безгрешни ще се вият.
О, божията майчица Мария
и малкия Христос! -
душите ни пред вас ще се разкрият
за прошка и любов!
——————————
в. „Литературен глас”, г. 8, бр. 298, 15.01.1936 г.
