НАДЕЖДА
95 години от рождението на писателя
НАДЕЖДА
Дайте на човека надежда
и с парашут го пуснете
в непроходимата Африка.
Или го вижте на сала Кон-Тики,
когато храната се свършва,
ала надеждата - не.
Обещайте на болния здраве,
на слепия - слънцето.
Те търпеливо ще чакат,
макар и години наред.
Дайте на човека надежда
и той ще постигне всичко останало.
ПРОЛЕТНИ ХИМЕРИ
Зеленеят дърветата пак
и полъхва в градините нежност.
А пред моя отшелнишки праг
избуяха треви и надежди.
Може би в този утринен час
ти вървиш по оная пътека,
по която, останал без глас,
аз ти пратих последното ехо.
Ще намериш ли пътя сама,
за да стигнеш до двете тополи,
дето стройно люлеят снага,
върхове в небесата заболи?
Ако нейде изгубиш следа,
остави да те води сърцето.
Аз те чакам и с поглед следя
всяка влюбена птичка в небето.
Бързай ти. Като птица лети.
Не оставяй да гаснат очите ми.
Нека в тях с пролетта заблести
радостта, във сърцето зарита.
Нека взема от твойта ръка
най-красивата ласка в света.
НЕБЕ
Искам да те хвана със ръка
и да те раздам на хората, небе,
та дано в душите им със теб
стане светло повече сега.
Знам, не съм избраникът. Не мога.
А отдавна е наказан Прометей
и угаснал неговият огън
в бури и стихийни ветрове.
Но ръцете ми ще бъдат все към теб
и очите - в жаждата запалени,
както някога като дете
съм жадувал твоя изгрев ален.
Няма ли да слезнеш ти при нас,
във душите ни, пречистено небе,
трябва ли завинаги така
да простираме към теб ръце?
