ТИ ЗНАЙШ ЛИ ТОЗИ КРАЙ?
Ти знайш ли този край, де пролет рози
постилат с губер тучните поля,
де цял народ, живял посред угрози,
със буйна кръв цвета им той поля,
подирил нови дни и щасте ново
в сърцето с плам, в уста с безсмъртно слово?
Ти знайш ли този край, къде красиви
легенди Искъра несмълкно пей
за славни дни, до днес в народа живи,
и дето цял народ в тъги копней
за роден брат сломен и в изнемога,
забравен от света, дори от Бога?
Ти знайш ли този край, където сила
кипи в душата, вечно жив вулкан,
де всяка майка е храбрец родила
и старий с пъргав внук лети на бран,
макар живял в мъчения нечути
на родний час от първите минути?
Ти знайш ли този край, където злато
цъфти и зрей подир челичен плуг,
къде безброй стада пасат благато
и вечер нежно чуй се сладкий звук
на тих кавал, къде ноще небето
брилянти сипе в мир от висинето?
Ти знайш ли този край, къде съседи
разпъват дух и в бедствия велик,
де има робство, има и победи,
и дето повест крие всеки миг,
прекаран в скърб и възгласи, и бури,
ала при подвиг, подвиг нов притури?
Ти знайш ли този край, де Бог надзърнал
и рай създал, когато благ е бил,
но нявга лик ядосан е отвърнал
и в тежки напасти го потопил;
де сплетени доброто и теглото
браздят безспир на всекиго челото?
Ти знайш ли този край, де зло не спира
да сей вражди, да трови и души,
де всичко мре и нищо не умира,
изниква в миг и мигом се руши,
но дето грижа, удар и падене
начало са на свято възкресене?
Там искам аз да страдам и живея
на всички чужд, от всички неразбран,
там мойта сетня песен да изпея
на тъжний край недирен, нежелан,
та след смъртта, когато дух изстине
на родна пръст праха ми да почине!
