БАБА КОСТЕНУРКА
Стихотворения за най-малките
ВАЖНА СЛУЖБА
“Трака-трака!” - трака в мрака,
бърза влакът - път го чака.
Ту се мерне, ту се скрие,
като черен змей се вие.
Запъхтян пълзи, не спира.
През тунели се провира.
Кара хора и товари
и до най-далечни гари.
ЕЛА!
Не бой се, сърничке,
ела по-насам,
от кифла трохички
сама да ти дам.
Не е моят татко
ловец, приближи.
Ръката ми сладко
с език оближи.
МОЛБА
Слънчо миличък, поспи,
моя Снежко не топи!
Щом очите си отвориш,
зло голямо ще му сториш
и ще страдам много аз,
като видя подир час,
че се е превърнал вече
снежният човек в човече.
НЕПОСЛУШНОТО ЗАЙЧЕ
Зайко, мирно застани!
Лапите си протегни,
със сапун да ги измия.
Морковената яхния
после ще излапаш ти.
И недей се инати,
за да бъдеш здрав, защото
ще се озовеш в леглото!
БАБА КОСТЕНУРКА
Стара, стара, престаряла,
на полянката е спряла,
да си хапне от тревата,
да си пийне от водата,
че на гръб с товар голям
броди тя насам-натам
сред поляни и гори.
Нека да се отмори!
ГРОЗДОБЕР
Всяко гроздово зрънце
крие капчица слънце -
едро, жълто, узряло,
сладък сок е наляло.
Край бръмчащи пчелички
крачим с кошници всички
и си хапваме сладко
трима с мама и татко.
ЕСЕН
Птиците на юг отлитат.
Падат жълтите листа.
Тихо капят от стрехите
сълзите на есента.
Не тъжи, че иде зима,
а шейната си стегни:
лудории пак ще има
в хубавите зимни дни!
ЗАЩИТА
Малкото мишленце
е с тънко палтенце,
затова горкото
е спало в леглото.
Всичко е изяло,
че е огладняло.
Трябва ли тогава
да се вдига врява?
КУЧЕТО
То вечер пред прага
на къщата ляга.
Крадците познава
и с лай известява
добрите стопани.
От техните длани
се храни и сладка
е ласката кратка.
МАМА
Прегърне ли ме мама,
се чувствам тъй добре!
С една целувка само
умее тя да спре
и болката голяма,
и моя плач. Аз знам,
че на земята няма
вълшебник по-голям!
ОБЕЩАНИЕ
Сам-самичко вече час
все така кръжиш над нас.
Хей, балонче хвърковато,
обещавам ти на лято,
като тръгнем към морето,
да те взема в самолета.
Още мъничко потрай!
А сега с мен поиграй!
ПАПАГАЛЧЕ
В зоопарка вече час
аз стоя пред теб в захлас.
Как да разбера защо
носиш шарено палто?
На художник ли ръката
с цветовете на дъгата
весело те оцвети,
та си толкоз пъстро ти?
СВЕТУЛКА
Кръжи в тъмнината
с фенерче в ръката
подобно искрица
и златна браздица
в небето чертае,
а пътникът знае:
не е сам - сред мрака
приятел го чака.
СЛАВЕН ДЕН
Славен беше този ден!
Скрит в един шубрак зелен,
уморен склоних глава
на уханната трева
и си дремнах сладко-сладко.
Честно си признавам, братко:
върху меката постеля
спал бих ця-я-ялата неделя!
ЩЪРКЕЛЪТ
И красавец, и юнак,
дългоклюн и дългокрак,
винаги - и в зной, и в студ
той с ботуши е обут.
Щом се тук заесени,
бърза в топлите страни,
но напролет се завръща
щъркът в старата си къща.
РАЗГОВОР
- Пеперуди лекокрили,
днес защо сте подранили?
- Кацаме от цвят на цвят,
за да има плод богат.
- Все си мисля: откъде ли
багри весели сте взели?
- Надари ни пролетта
с чудната си красота.
