Атанас Теодоров

Рано сутринта на Гергьовден баба ми Станка топваше пръста си в съда с кръвта на закланото преди да се събудим обречено на Бога агне и го лепваше на челата ни. С това червено слънце ходехме цял ден, докато баба го изтриеше.

Тогава не бяхме чували, че така Мойсей е отбелязвал обречените на гибел юдеи. Агнешката кръв ги е извела от Египет към обетованата земя Ханаан….

На Митко Стоевски му хрумна да ни кани в родното си село Правдино не за някакви официални празници, срещи с читатели или други важни селски събития, а просто на уикенд, както се нарича сега един приятен ден сред природата.

Как да откажем такава покана! Още повече пък ние - Стефан Чирпанлиев, Димитър Кралев, Димитър Яръмов и Петко Александров, душата на компанията при такъв моабет. Допускане и пропускане на участници в такова мероприятие не го проваля. Удобството при мъжките събирания е, че не изискват никаква предварителна подготовка, само верно приятелство.

Всички сме обещали на честна дума, че ще ощастливим с присъствието си родното село на нашия млад колега от окръжния вестник „Народен другар”.

Били сме и друг път на негови щедри гощавки. Тъй, но до уречения ден един по един отпаднахме по разни причини, а Митко чака с печеното агне в Правдино и не знае, че драгите гости няма да дойдат.

До привечер Стефан Чирпанлиев се върти около колата на ямболския площад и накрая потегля сам.

Там вече, в Правдино, трапезата е наредена на брега на селската рекичка, има и такъми за риболов, че Батьо Кралев и ние покрай него сме върли рибари. Митко Стоевски е спокоен по нрав. Не го е изнервило чакането.

С хипотетичното „и те могат да дойдат” пристигането на Стефан оправдава търчането около пиршеството. То и самото присъствие на Стефан всякога внасяше спокойствие в компанията. Просторът наоколо, както винаги, отприщва оперният талант на маестрото. Еква:

„Фигаро тук, Фигаро там,
Фигаро горе, Фигаро долу….”

Или един също много любим рефрен:

„Валенсия, днес развода е на мода,
хайде да се разведее-м….”

Не е нужно да се вика православният поп от близкото село Войника да прави водосвет, за да се услади агнето. А и правдинци имат свои обичаи, там са католици. Няма и за кога да се чака, агнешкото изстива…

По-нататък Митко Стоевски разказваше цветисто продължението, аз само го препредавам.

Най-ярка е картината на последното действие, в която полегналият Стефан няма сили да посегне към тавата, а се извисява пред него накуп половин агне. Другите двама кълват по-малко, но с напредването на вечерта краят му не се вижда.

Стефан и Петко са изпадали и в по-тежки ситуации, но тази е над възможностите им. Гергьовско агне е, празникът трябва да бъде почетен. Грях е обреченото на Бога да се похаби.

А и Стоевски отказал да го върне вкъщи. Но измислил решение - завъртал начесто тавата с най-пълната й страна към Стефан, за да не се мъчи да посяга към купа. Благодарение на това се отсрамили като курбанджии…

Историята с агнето винаги сама се появяваше в разговорите ни. Над всичко звучеше гърленият смях на Стефан. А ние си взехме поука друг път да не го оставяме сам в трудностите.