Стефан Димов Чирпанлиев, български писател, е роден на 18.03.1936 г. в град Ямбол. Завършва гимназия в родния си град, Висшия инженерно-строителен институт в София (1960) и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (1968). Защитава докторска дисертация в Института за литература при БАН. Специализира театрознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Член на СБП, СБЖ и Съюза на учените в България. Един от основателите на студентския литературен кабинет „Димчо Дебелянов”. Инженер в домостроителен комбинат и пътно управление (1960-1963), журналист (1963-1971). За пръв път печата през 1954 г. във в. „Народен другар” (Ямбол). В разказите му основна е строителната тема. От 1979 г. е председател на Дружеството на писателите в Ямбол, заместник-председател е на СКБ. Автор на множество романи, повести, произведения за деца и юноши, радиопиеси, критически и публицистични материали в централния и местен периодичен печат, на изследване за живота и творчеството на Захари Стоянов. Книги: „Докато превали” (разкази, 1970), „Медвенският размирник. Документална повест за детството на Захари Стоянов” (1978, 1983), „Измисленият остров” (повест за деца, 1981), „Тунджа легенди разказа” (в съавторство, 1982), „Как Камъчко стигна морето?” (приказка за предучилищна възраст, 1985), „Най-великото от чудесата” (1986), Внезапни прагове (разкази и новели, 1987), „Баба Кукулязка” (разказ за начална училищна възраст, 1987), „Утро за изповеди” (роман, 1989), „Неотмилели стихове” (1992), „Талисман” (разкази и новели, 1992), „Дири и пъртини” (разкази и миниатюри, 1993), „Какаово утро в Бамако” (разкази и пътеписи, 1993), „Момчето, което можеше всичко” (приказка, 1994), „Наказаният Охльо Бохльо” (приказка, 1994), „Часът на гривяците” (разкази, 1995), „Забравената шишарка” (приказки, 1996), „Интелигенцийо-о!” (публицистика, 1997), „Козя магия” (разкази, 1998), „Дяконе, с вази сме до смърт. Документални разкази за апостоли и войводи” (1999), „Цветя на добротата” (стихове, 2001), „Чудеса край Синия вир” (приказка, 2001), „Захари Стоянов. Биография” (2002), „Ромите - деца на природата” (в съавторство, 2002). Награди: „Захари Стоянов” (1981), „Васил Карагьозов” (1986), орден „Кирил и Методий”, II и I ст. Негови творби са превеждани на немски, руски, полски, украински, молдовски, сръбски, словашки, турски, френски, есперанто и др. Умира на 21.06.2002 г. в Ямбол.

Публикации:

Проза:

ВНЕЗАПНИ ПРАГОВЕ/ брой 77 октомври 2015

За Стефан Чирпанлиев:

„ПОЗНАВА ВРЕМЕТО”/ автор: Атанас Теодоров/ брой 77 октомври 2015

АГНЕТО, СТЕФАН И НИЕ/ автор: Атанас Теодоров/ брой 133 декември 2020

СЛЕДОВНИКЪТ НА ЗАХАРИ СТОЯНОВ/ автор: Марин Кадиев/ брой 133 декември 2020