ТРИСТИШИЯ
***
Една песен
пося на небето зората
с крила на пчела.
——————————
***
Лятно време.
Сняг,
сняг от илюзии.
——————————
***
Колко е модерно
това
Нищо.
——————————
***
Лебед.
Осъмва бял
в чакалнята на езерото.
——————————
***
Родината така ухае -
на цъфнали цветя -
тъгата на нощта сияе.
——————————
***
Боли,
когато сменям
една толкова дълга лъжа с друга.
——————————
***
Невежество,
поръбено с упорство,
опитва се да мине за добро.
——————————
***
Затваряме очи пред очевидното
и търсим нови граници
на вярата.
——————————
***
Синьото листо на вечерта,
сви се пред загадката,
узря.
——————————
***
Звезди са моите спомени,
баирът - жарава зелена,
а жабите в блатото - песен.
——————————
***
Тлеещ огън
под пепелта -
още луни те очакват.
——————————
***
Не можеш да избягаш
от красотата на света.
От грозотата - също.
——————————
***
Събрани делници
и пълнолуние в мечтата -
преливане на ябълкови облаци напролет.
——————————
***
Какво остава
от звездите тук?
Земята ги поглъща.
——————————
***
Единствен лист
проби небето,
където птици пееха.
——————————
***
Най-силно
ни пленява тя -
измислената достоверност.
——————————
***
Реката влачи своя гръб пенлив.
В безмълвието само птици
заострят песента.
——————————
***
Синева.
Нанизват се по гладкия й гръб
звезди.
——————————
***
Родопския жътвар на Майстора -
издига се в небето сноп
с червени вихри.
——————————
***
Облаците
блясват като песни
и политат в пропастта.
——————————
***
Къде се крие
тишината,
която ни обича?
——————————
***
Планините задават въпрос -
ще вървите ли с нас
до небето?
——————————
***
И още чувам
оня вик
на вечност в есента.
——————————
***
От есенни листа
денят
приличаше на слънце.
——————————
***
Думите,
които не изричаме.
Думите, които ни разкъсват.
——————————
***
Отсрещният прозорец спи,
а жълтата стена
го пази.
——————————
***
Земята може би се е родила
от собственото си решение
да оживее.
