Иван Мирчев

ПРЕД БУРЯ

Като мълния сляпа, над зданията,
към вечерния чер небосклон,
мъртви птици летят с тъмен стон
към брега на отчаянието.

Ето, мракът с отровно дихание
се изкачва на златния трон,
а под него гърми Иерихон
под завеси раздрани.

Ето миг - и на чужди ръце
се люлееш, изтръпнало мое сърце,
като кораб, на морската пяна -

но преди да удари гърмът
потъни кръз водите пияни,
гдето вечни надежди горят!

——————————

сп. „Хора”, г. 1, кн. 1, 1922 г.

ЗИМНА ВЕЧЕР

На спокойната вечер цвета
се подава из къдри сребристи
и незрима гора се разлистя
върху синия фон на нощта.

Съюзени за ропот и плячка,
ветровете обточват стрели
и безумствуват - горди и зли,
и се движат с отмерена крачка.

Но се спират: крайбрежни вълни
се разбиват в сърцата отровни.
Снежна кула с огромен часовник
се издига и тихо звъни.

——————————

сп. „Хора”, г. 1, кн. 7-8, 1923 г.