Борис Маковски

Людмил Стоянову

Пуст е твоят праг, -
и напусто звал
ти с ранила жал
чакаш тих и благ.

Или сън е бил, -
сън несподелен,
погледа студен,
слънцето ранил?

В млечната тъма,
с плачущи ресни,
спри - и целуни
черната земя.

Буря ме сломи,
студ ме приласка,
с пламнала ръка
пръстена снеми.

Няма път назад,
смърт ни освети, -
бяла смърт лети
в каменния град.

——————————

сп. „Маскарад”, г. 1, кн. 1, 1921 г. Подписано: Борис Първанов