ЛЕГЕНДА
Градище пусто ме привлече -
случаен в планината гост.
Овчар, стар на години вече,
разорави ми тоз разказ прост.
Била е нявга тук обител,
монах самотно е живял.
На Бога верен бил служител -
и ден, и нощ молитви пял.
Тежал ли грях му на душата,
за прежен каещ се живот?
Той от страна бил непозната,
не знаел никой негов род.
По външност млад изглеждал още,
но мълчалив бил по сърце;
посрещал ли е в празник гости,
не гледал никого в лице.
Веднъж от таз страна, отдето
монахът бил, дошъл му гост.
Монахът спрял го в туй място свето,
като прислужник взел го прост.
Зовял пак звън набожни люде,
посрещал ги монахът пак,
но забелязали, за чудо,
че бил разговорлив и благ.
В една нощ буря затрещяла,
пищели огнени стрели.
Обителта пламнала цяла,
на помощ селяни дошли.
Два трупа в пустий двор лежали.
На утринната светлина
със ужас селяни разбрали,
че бил прислужникът жена.
Куп съсипни като показа,
овчарят, в нрави прост и строг,
прекръсти се и тихо каза:
„От грях да ни запази Бог”.
с. Своде, 1929 г.
