В АТЕЛИЕТО НА СЕРГЕЙ КОНЬОНКОВ

Александър Гатов

превод: Красимир Георгиев

В АТЕЛИЕТО НА СЕРГЕЙ КОНЬОНКОВ

На булевард „Тверски” приказен свят,
в свято сърце на Русия вселена,
благоговейно в тоз дом съм залят
с порив на пламъци жарки свещени!

Сбират дървото и мраморът плът
неизчерпаемо и вдъхновено,
както и на Паганини лъкът
с правда и с мъдрост е благословено!

Спри се! Пред теб е Самсон-великан -
в пръст са нозете и в твърд е главата.
Всичко, покорно на ум и на длан,
пълно е с мощ и е с младост облято!

Правда на правдите с трели безброй
в свят, свободата в закони превръщащ,
вечна верига разкъсвайки, той
става и поглед на слепия връща.

А по-нататък - в шумаците вън,
тътри се сбръчкана вещица боса,
в хилядолетния шеметен сън
нова луна недогледана носи.

Творчество! Силата да победиш
страст и съблазън, преварвайки срока.
Как, за да станеш маестро, твориш?
С длан на работник, сърце на пророка.

Нож и длето… Туй е всичко. С ръка
скулпторът пуска Жар-птица в простора.
В ателието е звездна дъга.
Слънцето там със Самсон си говори.

———-

* Сергей Тимофеевич Коньонков (1874-1971) - руски скулптор, народен художник на СССР.


В МАСТЕРСКОЙ СЕРГЕЯ КОНЁНКОВА

Сказка живёт на бульваре Тверском,
В сердце России и в сердце Вселенной,
Благоговейно вхожу в этот дом:
Пусть обожжёт меня пламень священный!

В дереве, в мраморе воплощено
Неиссякаемое вдохновенье,
Водит смычком Паганини оно,
Правде и мудрости благословенье!

Остановись! Вот Самсон-великан -
В землю стопами и в твердь головою.
Всё покорится уму и рукам,
Мощью наполнившимся молодою!

Вещею правдою правд озарён
В мире, где стала Свобода законом,
Цепь разрывая извечную, он
Встал, чтобы зренье вернуть ослеплённым.

А чуть подальше - с опушек лесных
Сморщенная и босая вещунья
Древности тысячелетние сны
Тщится ещё досмотреть в новолунье.

Творчество! Сила в себе побеждать
Страсть и соблазн, заглушив их до срока.
Много ли надо, чтоб Мастером стать?
Руки рабочего, сердце пророка.

Нож, долото… Вот и всё. Но рукой
Скульптор окно растворяет Жар-птице.
Звёздная кровля в его мастерской.
Солнце на плечи Самсону садится.