ЧРЕЗ РЕЗЕЦА НА ЧУВСТВОТО

Генчо Стоев

Животът на селото, пресъздадено от него, се състои предимно от напрегнати екзистенциални мигове, които обаче не са само местни.

Веригата от тези мигове, родени и изживени в Момино, има странното свойство да преминава (раждана многократно!) през десетки и стотици села на познаваната от мен Тракия, а може би прехвърля и Балкана - към Мизия и Добруджа.

От появата на селото и раждането на човека - все актове, осветени с кървави жертвоприношения - през растежа и зрелостта - опърлени от огъня на страстите, на любовта и на измяната (пак скъпо заплатени подаяния на съдбата!), та чак до заника на човека и на поселението - всеки етап, всяко събитие и всеки герой, участващ в тях, имат значение на архетипи, защото могат да променят характеристиките си и защото са осъдени на повторения.

Така Момино престава да бъде поетична територия само на Трендафил Василев. Оттук аз му оспорвам монопола на лична обич и на лична носталгия към нявгашното родно място.

Кой не е видял свои “луди еньовци”, свои “голямгьоргевци” и кой не е срещал кръвници като Кара Иван?

И кой не е закопнял да види нещата и хората по пътя си, израснали високо и дълбоко, както това става при автора на Момино?

… В шарената торба на неговия свят всичко е на мястото си - дори страшното може да си остане там, но естетизирано - в геран, напомнящ за кръвника например.

Немощните автори бягат от такива сюжети, а силните ги улавят за рогата. За да не оставят празнина в битието ни.

Защото тази рядко срещана лирика се е нагърбила да нанесе чрез резеца на чувството трайни белези за онова, което обикновено се разсейва след прочита на страницата.

Сега то остава трайно закрепено в различните пластове на осъзнатото и неосъзнатото у нас, при това удобно полегнало там, отдето дълго и жестоко сме го изтръгвали.

Завършвам, убеден, че сме се срещнали с архетипите на нашето родово битие, уж лични поетични видения, а носещи тежестта на легенди, завещани от скъпи нам хора, спящи във вечен покой под зелената трева. Те са свършили своето и са ни предали свещената щафета на живота.

Трудно се създават нови легенди и митове в днешните технизирани, прагматични времена! А Трендафил Василев го върши с неповторимо свещенодействие!

2000 г. Заглавието е от редакцията.

——————————

“МОМИНО”, лиричен животопис. /Трендафил Василев, редактор Петко Братинов, художник Георги Трифонов, издание за българите в чужбина; София, 2000, издателство “Български писател”, 48 с., 19 см.