Генчо Стоев

Генчо Стоев Динев, български писател, е роден на 05.02.1925 г. в град Харманли. Завършва гимназия в Харманли (1945) и философия - в София (1951). Член на РМС от 1940 г. Участва в саботажи по директния немски телетип Берлин-Анкара-Техеран. През 1943 г. получава смъртна присъда, отменена поради непълнолетие. След 09.09.1944 г. е член на Околийския комитет на РМС. Редактор във в. „Народна младеж” (1948-1949), в. „Литературен фронт” (1950-1951 и 1965-1967), в издателство „Народна младеж” (1952), Партиздат (1956-1961) и издателство „Български писател” (1968). За пръв път печата стихове във в. „Студентска трибуна” през 1947 г. Автор на книгите „Истински хора” (очерк, 1953), „Лош ден” (роман, 1965, 1971), „Цената на златото” (повест, 1965, 1971, 1975, 1977), „Като ластовици” (новели, 1970, 1978), „Циклопът” (роман, 1973, 1982), „Цената на златото. Лош ден” (Избрани произведения, 1975), „Завръщане” (роман, 1976), „Цената на златото. Завръщане” (1979, 1983, 1999), „Избрани произведения” (в 2 т., 1985), „Досиетата” (роман 1990). Член на СБП. Заслужил деятел на културата (1974), носител на орден „Стара планина” І степен (2002). Умира на 18.10.2002 г. в София.


Публикации:


Проза:

ЗА ДИВОТО СТЕБЛО И ЗА ПРИСАДКАТА/ брой 69 януари 2015


За Генчо Стоев:

БАЛКАНДЖИЯ/ В ТРИНИДАД/ автор: Матей Шопкин/ брой 39 април 2012

ЧАДЪРА/ автор: Валентин Златанов/ брой 50 април 2013

КАК СЕ РАЖДА „ЦИКЛОПЪТ” ОТ ГЕНЧО СТОЕВ/ автор: Георги Георгиев/ брой 125 февруари 2020