Петър Завоев

Слънцето още не беше позлатило челото на Витоша, а бай Геле от Чукнилук бе подкарал магаричката към София.

Лятното утро беше само за мераклии. Въздухът пращеше от наслада. Пълното с мляко гюмове се удряха едномерно в самара на магаричката и издаваха къси и тъпи възгласи. Сякаш невидима ръка беше отворила капаците им и наливаше в мялкото вода от селската бара. Гъргуличките чукаха сладко негде настрани от пътя. Червеният пукал грееше в ливадите. Отдалече се оади пъдпъдък. И иведнъж на бай Геле стана леко и топло в гърдите, бедната му душица почна да се движи и да расте и му се поиска да грабне брадвата и да почне да сече от корен отрупаните с плод каийсии и вишни, които надничаха от нивите.

С весели размишления бай Геле стигна до Връбница. Но преди да мине ханчето, като из невидяло преградиха пътя му войници и стражари.

- Пр-р-р-р-рч! - и магарчиката спря.

- Бай Геле, накъде си подранил?

- У София, млякото да нося.

- Много си забързал - рече му подигравателно старшията. - Хайде върни назад магаричката и носи много здраве на кмета у село. Днес София ще пости…

Бай Геле се зачуди.

- Ама как ще пости, като е неделя? - запита шопа.

- Ето тук е бедата я! Когато не трябва, тогаз е пости…

Бай Геле не беше загубен човек. Той се досети нещо и тохо запита като смигна с едното си око:

- Г-н старши, трябва да има нещо?

- Има… Преврат има… - усмихна се един от стражарите. - Правителството е смъкнато. цанков пипна властта. Те това е!

Бай Геле прехапа устни. Той зашиба с тоягата си магаричката и я върна обратно към село.

*

- Пр-р-р-руч!… - и магаричката спря пред общината. Кметът беше подранил. Той видя Геле да се връща с пълни гюмове и се заучди:

- Геле, какво е това, бе? Ти омагьосан ли си?

Геле сниши гласа си:

- Г-н кмете, ти нещо слушаш ли откъм София? Я викове, я пукотевица?

- Нищо не чувам.

- И ти, значи, си глух като мене.

- Защо бе, Геле? - заинтересъва се кмета.

- Лошо, кмете, лошо. Във Връбница войници с пушки ме спряха и ме върнаха назад. Нов 9 юни има в София. Правителството е свалено… Цанков наново пипнал властта…

Кметът пребледня, разтрепера се и приклекна до стената на общината.

- Какво думаш бе, Геле? Цанков ли пипнал властта, рече?

- Цанков зер - отвърна Геле. - Сега ще видим с какъв тълчник ще бие лук на главата ни…

Но кметът бързо се съвзе:

- Че защо да бие лук на главата ни?

- Защо ли? утре ще я видим тая! Цялото село е боядисано в казана на демократите. Имаше двама упорити сговористи, а ти и нивите им продаде…

Кметът наведе глава, сетне пак я вдигна и въдсъхна няколко пъти. И даде нареждане да се свика селото в механата на бай Вуче.

*

Кметът вече беше метнал няколко чаши. На челната маса около него седяха попа, даскала и секретар-бирника, фелдшера и поляка. В механата шумеше. Оканиците се наливаха и търкаляха.

- Геле! - извика кмета - кажи на сбранието какво ти каза старшията във Връбница?

- Те това е! 9 юни… Цанков пипнал властта, а демократите отишли в затвора…

- А-а-а!… - обадиха се гласове.

- Какво се чудите, братя? - викна кмета. - Че аз не ли ви го казвам това от два месеца насам? Цанков и пак Цанков… Отдавна смятах, че той така ще се справи с демократите.

- А-а-а!… - чуха се други гласове. - С демократите ли?

- Че с тях, разбира се!… Защо? Да не смятате мене за демократ, да не смятате селото за блокарско?…

Кметът погледна попа и му викна:

- Попе, не си глади брадата, ами стани да кажеш на тоя народ как стои работата. Не сме ли ние с теб скрити сговористи? Когато ходим в града, не минаваме ли край клуба на цанковистите? Не лъжехме ли досега мъжки Гиргинова?

- Така е… - смънка попа.

- А и селото няма що да се плаши. Кметът де е, там е и селото. Сега чак ще види и ще се увери г-н Цанков, какви верни партизани има в Чукнилук.

- Ами нивите на двамата сговоряни, дето прогони от село?

- Нивите ли? Да е жива селската мера. Ниви колко щеш…

Ядоха и пиха до късно вечерта. И се напиха в името на новата власт, която спечели чукнилукци по внушение, един вид…

*

Ала блокадата на София не може вечно да продължи, пък и винцето във Вучковата механа не е неизчерпаемо.

Съмна се, дойде нов весел ден. Забръмча телефонът в кметската канцелария. Секретар-бирникът взе слушалката и навири муцуна.

- А бе, г-н кмете, работата за София не е такава, както Геле вчера ни я предаде, бе?

- Ка-а-а-ак! - викна кмета.

- В София е мирно и тихо, Блокът си е на мястото, а най-важното - г-н Гиргинов пак си е министър на вътрешните работи…

Нито един мускул не трепна сега по лицето на кмета. Сякаш това така трябваше да бъде. Той се поизкашля само, избърса позапотеното си чело с ръкава и рече на секретар-бирника:

- Пиши заповед до народа в селото. Да се прочете и да се знае. Първо: събранието във Вучковата механа вчера беше за развлечение на празничния ден. Второ: яденето и пиенето е за сметка на общината. Трето; държавната власт е здрава и е на мястото си. Четвърто: който приказва за Цанков, ще има глоба. Пето: за говореното вчера от мене и от попа в механата, обявявам мораториум…

- А с Геле какво ще правим? - запита бирника. - Той забърка тая попара…

Кметът помисли и велемъдро заяви:

- Не закачай Гелето! Човекът ходи рано в града. Кой знае дали тия дни пак няма да го върнат от Връбница, та да ни донесе навреме друга, по-лоша новина…

——————————

в. „Лампион”, г. 1, бр. 1,  9.07.1933 г. Подписано: Прохор Пчински